Тази година се очертава добра за България. Ако я сравняваме с предходната, имаме около 14-15%  по-ниски добиви, но не трябва да се пропуска фактът, че миналата година беше рекордна за страната ни, коментира реколтата от пшеница пред БНР Мая Асенова, търговски директор на един от големите износители на зърно.

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от пшеница за 2022 г.?

Освен това тя смята, че „България може да се възползва от ситуацията с конфликта в Черноморския регион“.

“Тъй като Украйна и Русия са едни от ключовите играчи на зърнения пазар и тяхното отсъствие или възпрепятстване на износ дава възможности на Европа, включително на Румъния и България, да навлизат в нови пазари и да се възползват от тези по-високи цени, които имаме сега, посочи още тя.

Асенова подчерта, че украинското зърно със сигурност влияе на цените. Все още има големи количества блокирана стока в Украйна, а няма как да се говори за работа на пълен капацитет на пристанищата, в които има военни действия. 

Отношение по темата взе и Филип Ромбаут, изпълнителен директор на торовия завод в Девня. Той коментира, че в страната ни има достатъчно количество зърно, а онова, от което няма нужда, ще бъде изнесено по един или друг начин. „Въпросът е дали това ще има влияние върху международния пазар?“, допълни той.

Филип Ромбаут: Зърното е основна валута, но в България това не се осъзнава, защото има много зърно.

Земята в Украйна не е частна, а държавна собственост. Когато Русия завзема територия, практически взима земеделска земя. Фермерите, които не са собственици на земята, трябва да решат през септември-октомври дали да засеят. Той ще си каже: “Не знам какво ще се случи, ако Русия е тук идната година, обясни Ромбаут.

Той предположи, че ще има много обработващи земята украинци, които ще се колебаят и няма да засеят отново

Филип Ромбаут: Можем да предположим, че през 2023 г. ще има още по-малко зърно, което ще излиза от Украйна.

По думите му България не трябва да се тревожи за продоволствена криза. Не така стоят неща обаче при редица други държави. Според ФАО близо 50 държави покриват над 30% от своя внос от пшеница с доставки от Русия и Украйна. „Тази тревога, че няма да има достатъчно пшеница за страните, които внасят, ще става все по-голяма идната година“, каза още Филип Ромбаут.