Ветеринарната професия у нас е изправена пред сериозен кадрови срив, който не просто алармира, а предвещава потенциална криза със сериозни последици – не само за животните, но и за хората. Това предупреждение отправя д-р Евелина Рабаджийска-Тодорова – ветеринарен лекар с образование от престижния TiHo-Hannover.

Само 900 ветеринари за ЕПЖ – и повечето са на прага на пенсия

„В момента практикуващите ветеринарни лекари в България са около 2600, но само 900 от тях се занимават с едри животни“, споделя д-р Рабаджийска.

Тя подчертава, че сред тях голяма част са пенсионери, а все по-малко млади специалисти избират да работят със селскостопански животни. 

Лекарката припомня, че обучението на ветеринарите се финансира от държавата именно с цел да се гарантира здравето на животните и да се предотвратяват заразни заболявания – не само сред добитъка, но и сред хората, тъй като редица зоонози се предават от животни на хора и обратно.

Бели петна на картата: цели райони без нито един ветеринар

„Вече има големи територии в страната, които не се обслужват от нито един ветеринарен лекар“, алармира д-р Рабаджийска.

Това се случва на фона на масово затваряне на малки, традиционни семейни ферми – не поради липса на желание за работа, а заради бюрократичната тежест, особено в документооборота, който все още разчита на хартия.

Верижната реакция е налице – фермерите се отказват, ветеринарите губят работни места, млади специалисти търсят реализация в чужбина, където българските дипломи се признават безпроблемно. А в същото време търсенето – особено в сектора на дребните животни – расте непрекъснато.

Рисковете: храна, здраве и национална сигурност

„Когато няма достатъчно ферми, не се произвежда храна. Когато няма ветеринари, няма кой да контролира болестите. Това е риск за продоволствената сигурност на държавата“, подчертава д-р Рабаджийска. Според нея дори една хипотетична едноседмична стачка на всички ветеринари би могла да парализира страната.

Проблемът е остър и в контролните органи – Българската агенция по безопасност на храните също има нужда от повече кадри, за да може да следи обекти, митници, производства, заведения и много други звена от веригата за храни.

Техници и дигитализация – част от решението

Решението е многопластово. От една страна – подобряване на условията на труд и възнагражденията. Добрата новина е, че в условията на дефицит заплатите се покачват.

„Един добър ветеринарен техник вече може да разчита на стабилна средна заплата, а за лекарите условията са още по-добри“, казва д-р Рабаджийска.

От друга страна, за да се разтоварят лекарите от по-нискоквалифицирана работа, е необходимо повече да се разчита на ветеринарни техници – специалност, която отново се връща в професионалните гимназии. Пример е ПГСС „Царица Йоанна“ в Пазарджик. Очаква се и международно сътрудничество с чуждестранни училища, които да споделят актуални програми и добри практики.

Държавата също реагира – предстои откриване на нов ветеринарен факултет към Медицинския университет в Плевен, който ще приеме първите си студенти през следващата година.

„Това ще помогне да се увеличи броят на кадрите, но е необходимо и да се създадат политики за подкрепа на животновъдството, особено в малкия и средния сектор“, коментира още експертът.

Остава въпроса как да убедим младите хора да изберат тази професия?

„Ветеринарната медицина е изключително разнообразна – можеш да бъдеш лекар, преподавател, изследовател или инспектор. Винаги има какво ново да учиш, няма шанс да ти стане скучно“, уверена е д-р Рабаджийска-Тодорова.

Подкрепете независимата журналистика