Всеки, който е израснал в кайсиевите градини на Добруджа, има специална връзка с този плод. В Силистренския край няма двор, в която да не греят „яйцата на слънцето“, както ги наричали древните гърци. В наши дни много овощари в региона отново се насочиха към отглеждането на кайсии с надеждата, това да бъде успешен земеделски бизнес.
Иван Недев е на 25 години от Тутракан, в момента работи в семейното стопанство, където се отглеждат 12 000 дка зърнени култури и 500 дка трайни насаждения. Разговаряме с него по време на годишната среща на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България, която се проведе в Стара Загора с медийното партньорство на Агри.БГ.
Освен от измръзването на кайсиите през тази пролет, младият човек се вълнува много от проблемите в родното овощарство.
„Аз съм трето поколение агроном в нашата фамилия. Откакто съм осъзнат все съм по градини, полета и посеви – пшеници, царевица, кайсии. В мен е закодирано, че ще се занимавам с това нещо, което ме влече. Впоследствие завърших преди две години Растителна защита в Пловдив магистърска степен и в момента в нашето стопанство ми е дадено да се занимавам с трайните насаждения.
Смяната на поколенията в бизнеса с производство и преработка на плодове беше една от основните теми на събитието. Иван сподели своята готовност да наследи фамилния бизнес.
„Ние сме малко по-буйно поколение, което бърза да изпревари събитията, но аз разбрах, че бързото наследяване и да се вземат решения не стават от днес за утре, а постепенно. Нещата, които уча в момента са по-скоро от практична гледна точка – гледам от моя баща как управлява цялата фирма и мисля, че стъпка по стъпка нещата ще станат след време, за да има после един по-плавен преход и да няма сътресение в една фирма при смяна на управлението.
Плановете на младия агроном следват детските му мечти и по всичко личи, че няма намерение да се отказва въпреки трудностите. Той се опитва да се специализира в отглеждането на трайните насаждения и вече е срещнал един от основните проблеми, с които се сблъскват всички негови колеги – реализацията.
„Преди години нашият основен пазар беше Румъния. Има хора, които казват, че цялото българско производство на кайсии не може да захрани Букурещ. Но последните години това се промени, защото те започнаха да си създават собствени насаждения. Изключително трудно стана преминаването на стоки с висок фискален риск, имаме проблеми и с границите, защото румънците имат допълнителни условия, които трябва да се изпълняват. Ние пък си имаме законодателство, което на нас ни пречат и с всяка година все повече намалява румънския пазар“, разказва младият агроном.
Това принуждава производителите от региона да се ориентират към индустриалния пазар.
„Но всъщност индустриален пазар към днешна дата няма. Има частично, но това не ни спасява, защото днес румънецът го има, утре индустрията я има, но в следващите етапи те изчезват поради пренасищане на пазара“, споделя още Иван Недев.
Според него все пак индустрията се включва като фактор, който трябва да изкупи продукцията, но тя определя цената. „Всъщност в един момент ти си с вързани ръце, имаш продукция, искаш да я реализираш, но това че не ти дават подходящите условия – не те устройва“, разказва още той.
Липсата на преработвателно предприятие в региона е стара болка на местните овощари, затова се търсят различни варианти за справяне с проблема. И макар да е много млад, Иван с носталгия се обръща към времената, когато производството на кайсии беше гордостта на Силистренския регион.
За да имат реализация, много стопани предават продукцията си на консервни фабрики от другата страна на Дунав. Докато кайсиевият район, който преди си е имал насаждения, преработвателно предприятие и научно звено – опитна станция по кайсията – малко, по-малко започва да губи слава, заради липсата на възможност за преработка.
Иван сподели с Агри.БГ, че е внук на дългогодишния директор на Станцията по сортоизпитване в Силистра по кайсията – проф. Мария Димитрова.
„Тя ми разказва, че е имало къде да си предадеш кайсиите, имало е райониране на самите култури, имало е и български сортове. През тази година измръзнаха кайсиите, но не всички – предимно новите сортове измръзнаха, старите реално се запазиха. Но тяхното търсене намаля, защото фабриките ги няма, а тези сортове имат качества, те имат захарност, имат си аромат, докато в новите сортове тези липсват, но имат външен вид. Много малко останаха хората, които търсят качествен плод“, разказва още Иван Недев, един от младите хора, на когото тепърва ще разчита българското земеделие.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА