Въпреки, че всички публични интервенции в сектор Пчеларство са разработени по настояване и с активното участие на представителите на неправителствения сектор, интересът към тях е доста слаб. 

Четете още: Старт на прием на заявления за плащане по интервенциите в сектор „Пчеларство“ през СЕУ

Това става ясно от отговора на земеделският министър на депутатски въпрос. Две от интервенциите са прилагани и когато бяха в сила тригодишните национални програми по пчеларство, но и тогава към тях е нямало голям интерес. Това са интервенциите „Консултантски услуги, техническа помощ, обучение, информация и обмен на добри практики, включително чрез работа в мрежа, за пчелари и пчеларски организации", по която са изпълнявани проекти за организиране на базари и/или лектории/обучения. 

Втората интервенция е „Сътрудничество със специализирани органи за изпълнението на изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти", по която научни проекти не са изпълнявани през последните 9 години. 

"Третата интервенция, разработена за първи път по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) е свързана с маркетинга и популяризирането на пчелни продукти. Тази интервенция е разработена от представители на бранша и в третата година от прилагането й са подадени два проекта“, пише министър Тахов в отговора си до депутата, чието запитване е какви действия ще предприеме министерството за подобряване на информираността и административната достъпност на пчеларите до интервенции за подпомагане на сектора. 

Независимо от ниския интерес към публичните интервенции и особено към научните проекти, всички те са запазени по искане на браншовите организации с уверение през годините от тяхна страна, че ще участват, става ясно още от думите на Тахов. Процедурите и условията по-прилагане на интервенциите са съгласувани с представителите на сектора, като са възможно най-облекчени.

Според министъра една от причините, поради която неправителствените организации не кандидатстват по публичните интервенции е липсата на собствени средства, с които да могат да изпълнят даден проект и в последствие да получат финансовата помощ, тъй като повечето от тях не събират членски внос. При това положение дори и да им бъде предоставена възможност за авансово плащане по даден проект, организациите не разполагат с имущество или средства, с които да го обезпечат. 

Съществена трудност за тях представлява и предоставянето на три оферти за всеки заявен за финансиране разход.

В третото изменение на Стратегическия план е предложена промяна на условията за финансиране по интервенция „Консултантски услуги, техническа помощ. обучение, информация и обмен на добри практики, включително чрез работа в мрежа, за пчелари и пчеларски организации". 

Увеличена е финансовата помощ за един проект и за да не се изискват три оферти е предложено размерът на помощта за един проект да се определя на база стандартни опростени разходи за едно обучаемо лице. 

„По останалите интервенции от страна на бранша не са постъпили никакви предложения за промяна“, уточнява Георги Тахов. 

Във връзка с информираността на пчеларите за възможностите за финансиране, той отговаря, че всяка година се провеждат информационни кампании по прилагането на Стратегическия план в цялата страна, на които се разясняват всички възможности за подкрепа на сектора. 
 

Подкрепете независимата журналистика