Индивидуалният тренинг на чистокръвните ездови коне започва при навършване на 1 1/2 години, а за конете от останалите породи (у нас арабски, източнобългарски и плевенски кон) - на 2 1/2 години. Индивидуалният тренинг на чистокръвните ездови коне се разпределя на три периода.

Подготвителен период за тренинг на младите коне

Той започва през септември или октомври. През него се провежда елементарно обяздване на младите кончета. Този период е много важен за изработването на възбудните рефлекси, свързани с тренинга на младите коне. Работата трябва да се провежда така, че тези рефлекси да бъдат благоприятни. Изработването на неблагоприятни възбудни рефлекси е крайно нежелателно, тъй като те затрудняват работата и след това трябва да се изгуби много време за коригирането им.

През този период младите кончета са поставени при нови, съвършено различни условия и всичко им прави впечатление. До започване на индивидуалния тренинг кончетата са били в боксове или вързани групово. Те са излизали ежедневно на пасището и освен оглавника не познават другата амуниция. Сега вече всички кончета са в нови боксове и при нови хора. Трябва да минат няколко дни, за да свикнат с новата обстановка. През това време трябва да се пускат ежедневно в заграден падок или двор за свободно движение. След това те се приучават към амуницията и да се яздят. Всичко това трябва да стане много внимателно, за да не се случат - нежелани инциденти или да не се изработят у кончетата неблагоприятни рефлекси.

Приучването в езда трябва да се извършва в заграден двор или манеж непосредствено или в близост до конюшнята, така че, ако някое конче бъде изтървано, да може лесно да бъде хванато. Първоначално ездата продължава около 30-40 мин. След като животните започнат да реагират положително на средствата за управляване и да се подчиняват на ездачите си, те може да се изкарат на пистата на хиподрума или на подходящо за целта място (пасището или някоя поляна), като се внимава да няма в близост обекти, които биха ги изплашили. Този период продължава около един месец, като всекидневната езда достига до 1 час.

Основен период за тренинг на младите коне

През този период е особено важно спазването на принципите за постепенното повишаване на натоварването и за индивидуалния подход. Той продължава около 4-5 месеца. През този период се цели да се развие мускулатурата, да заякнат сухожилията и ставите на конете, а кръвоносната и дихателната система да се адаптират към по-големи натоварвания. Ето защо тренировката се води чрез постепенно ежеседмично увеличаване преди всичко на обема на натоварванията и малко на интензивността, и то през последните два месеца от периода. Всекидневната езда отначало е един час, а към края на периода достига до час и половина. Не може да се даде шаблонна програма, която да бъде валидна за конете от всички породи, още повече, че и възрастта на кончетата от отделните породи е различна.

През този период движенията в тръс спомагат много за развитието на мускулатурата и сухожилно-свързочния апарат, а движението в галоп - на дихателната и сърдечно-съдовата система на конете. Много е полезно веднъж или два пъти седмично да се излиза из полето, като ездата се провежда в пресечен терен, в сняг или в оран. Това още повече засилва всички функции на организма, спомага за закрепване на нервно-регулаторния апарат и за развиване на мускулна сила и издръжливост.

През последния месец от периода обемът на работата започва да намалява за сметка на тръса, а започва увеличаване на интензивността за сметка на галопа, като веднъж седмично се преминава към 200-300 м увеличен галоп. В края на периода в зависимост от състоянието на животните се дава една-две седмици активен отдих.

Предсъстезателен период за тренинг

През него се намалява до известна степен обемът на работата, а се увеличава интензивността. През този период се цели да се развие бързината на младите коне, което е особено важно за чистокръвните ездови коне.

Тренировката на младите коне и през този период не трябва да бъде шаблонна. Треньорът трябва да наблюдава конете всекидневно. Освен това веднъж седмично или поне при по-големите натоварвания трябва да се контролира състоянието на конете от специалист, като се вземат данни за обикновените физиологични показатели пулс, дишане, температура в покой, непосредствено след работа и скоростта на тяхното възстановяване. Добре е, ако може да се води контрол и по някои интериорни показатели, като кръвна картина, утаяване на кръвта, млечна захар, алкални резерви, оксихемоглобин, дихателен коефициент и др.

При тренинга на младите коне трябва да се има предвид също следното:

  • през тренировъчния период натоварванията и особено тяхната интензивност никога не достигат това, което ще бъде при самите изпитвания;
  • по-добре е конят в края на третия период да бъде недотрениран, отколкото претрениран.

Най-добре е конят да бъде в такава тренировъчна форма, която да отговаря на натоварването, на което той ще бъде подложен при първите изпитвания. В това отношение обща формула не може да се даде. Един кон може да бъде в по-подчертана спортна кондиция, а друг - с по-силно развита мускулатура. Тук познанията, опитът, непрекъснатото наблюдение над конете и усетът на треньора ще му подскажат какво трябва да бъде състоянието на всеки кон.

Конят трябва винаги да бъде бодър, енергичен, с охота да преминава в различните алюри. Към края на третия период той трябва да бъде с добре очертана, релефна мускулатура, без наличие на подкожни тлъстини, но и да не бъде много изсушен, със силно прибран корем като хрътка. Ако в него се забелязва умора, трябва да се намали работата му или дори да му се даде отдих. Трябва да се има предвид, че краят на третия период не е край на тренировката, а завършек само на един етап от нея. Периодът на изпитвания също е тренинг, и то още по-сериозен. Конят трябва да влезе в сезона на изпитванията с известен резерв на сили с оглед да може да се „дообработи" през него.

По наследствени заложби и по тип всеки кон, особено чистокръвният ездови, има способност да развива по-голяма скорост на къси разстояния, т.е. има флаерски качества, или да издържа на по-дълги разстояния - стаерски качества. Някои коне могат да развиват и голяма бързина, и да притежават издръжливост. Треньорът трябва да знае тези заложби на поверените му за тренинг коне и да нагажда тренировката на всеки един от тях именно според тези способности. Освен това той трябва да планира всеки кон кога, в какви изпитвания, на какви разстояния и в какви призове ще участва. Този план може да претърпи известни промени, но в общи линии той трябва да се изработи предварително.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Липицански кон - липицанер

Хигиена и грижи за бременните кобили

Терска порода коне

Хановерска порода коне