Конете от рисистите породи се изпитват изключително в тръс, запрегнати в специални двуколки, а в някои страни (Франция) и в езда. Затова и тренингът им е насочен към развиване на по-голяма скорост в този алюр.

Отбитите кончета също се подлагат на групов тренинг, които се провежда по специална програма в трите алюра. Първоначално ежедневно се изминава около 2 км, като постепенно разстоянието се увеличава и към 18-месечна възраст достига до 10 км. 

Индивидуалният тренинг започва на 1 1/2 години, а изпитванията - след като конете навършат 2 години. Обикновено рисистите коне проявяват рекордните си постижения към петата - шестата година, затова тренингът при тях трябва да бъде продължителен и упорит. По-голяма част от тези коне са от възбудим нервен тип и работата с тях е доста трудна. Лошите обноски и боят трябва да се избягват, защото предизвикват още по-голямо изнервяне на конете. Само при продължителните добри и ласкави обноски може да се получат благоприятни резултати.

Първоначално младото конче се приучва към амуниция, като няколко дни се развежда с нея. След това се пристъпва към запрягане в учебна двуколка която е по-солидна и по-здрава от състезателната. Рисистите коне имат наследствени заложби за развиване на по-голяма скорост в тръс, но ако са на свобода и трябва да се придвижват по-бързо, преминават в галоп. Ето защо една от главните задачи на тренировъчния персонал (треньори и запрежчици) е да се изработи правилен тръс на конете и желание да се движат само в този алюр.

Преминаването на галоп както през тренировките, така и през време на състезанията е особено нежелано, тъй като се нарушава ритъмът на движението в тръс, намалява се скоростта и понякога се стига до борба между запрежчика и коня за привеждането му отново в тръс. За получаването на правилен, темпован и по-бърз тръс имат значение подковаването и различните приспособления, като нагавки, обувки, наколенници, муфи, рогатки и др. В това отношение треньорът трябва да има добри познания и опит, за да знае кога и какви помощни средства да употреби и как да ги използува. Така например подковите на предните крайници трябва да бъдат с тегло около 200-250 гр. За добрите успехи при тренинга и изпитванията на рисаци запрежчикът има по-голямо значение, отколкото жокеят при ездовите коне. Жокеят седи на гърба на коня и има по-голям контакт с него чрез краката, тежестта и поводите, докато запрежчикът има контакт с коня само чрез поводите. Чрез тях той трябва да чувствува всеки момент намеренията на коня и чрез съответни действия - отслабване или затягане на поводите - да парира своевременно нежеланите действия и да го накара да изпълнява желанията му. Тук освен теорията голямо значение имат опитът и усетът на запрежчика да подхожда индивидуално към всеки кон. При едни коне поводите трябва да бъдат по-натегнати, а при други - по-свободни. Общовалидно правило в това отношение няма.

Тренировката на рисаците се провежда също по определена програма, при изготвянето на която трябва да се има предвид възрастта им. Първите два месеца младите коне се карат само в ходом, обикновен и свободен тръс, като свободният тръс се преминава само два пъти седмично, и то на къси разстояния - 400 до 800 м. Дневните натоварвания биват от 7 до 10 км. През следващите месеци се преминава и към увеличен тръс веднъж седмично на 1600 м. Един месец преди изпитванията в последните 100 -200 м от увеличения тръс се преминава към бърз тръс. Рисаците по-късно проявяват максималната си скорост, затова при тренировката на двегодишните коне не се иска да развиват много голяма скорост. Тъй като те още растат, за тях е по-важно да се развиват добре и да се приучат на правилни движения в тръс. При тренинга на рисистите коне е характерно това, че ежедневната програма два пъти седмично се провежда в два манша, т. е. изпълнява се два пъти с известен отдих между двата манша.

Тренингът на тригодишните и по-възрастните коне е продължение на тренинга им като по-млади. Програмата, по която ще се провежда тренировката, се изработва с оглед на разстоянието, на което ще се изпитват конете. Два пъти седмично ежедневната програма се изпълнява в три манша, като веднъж седмично се дава по-бърза работа, следвана от почивен ден, през който конете се развеждат със специална водилка или се пускат свободно в падок.

Изпитванията на рисистите коне се провеждат на хиподруми със специално пригодена гладка писта. Двегодишните коне се изпитват на разстояние 1600 м, а по-възрастните - освен на това и на по-дълги разстояния: 2400, 3200, 4800 и 6400 м. В САЩ изпитванията се провеждат на една миля (1609 м). Освен в тръс голяма част от американските рисаци се изпитват в раван.