От днес до 3 януари стартират проверки на пчелния мед в търговски обекти, фермерски пазари, заведения за бързо хранене. Те ще обхванат цялата страна, обяви Бистра Иванова – началник сектор в отдел „Контрол на храните“ в Областна дирекция по безопасност на храните – София. 

Диагноза: Пчеларският сектор е в колапс

Първата проверка бе направена днес в супермаркет в центъра на столицата в присъствието на журналисти.

„Ще проверим всички артикули мед в детайли по отношение на етикета, след което ще прегледаме документите, с които са приети в търговския обект. В случай на несъответствие се издават предписания. Ако обаче несъответствието крие непосредствен риск за здравето на хората, продуктът се поставя под възбрана,“ обясни експертът. 

Проверката започва във връзка с това, че от 1 април 2020 г. влиза в сила регламент, който дава подробни указания относно обявяването на страна на произход на храните въобще - не само на меда. 

„Когато една храна очевидно по състава си не може да бъде произведена в България, трябва да се посочи какъв е произходът на суровината. Например подправки и семена, които не са характерни за нашите географски региони, е логично, че не могат да са произведени тук. Този регламент дава подробни указания в кои случаи тази информация задължително трябва да бъде обявена на етикета“, допълни Иванова.

Производителите имат на разположение три месеца гратисен период, за да преведат в съответствие етикетите си. 

„Много от тях имат напечатани предварително опаковки и етикети. Те ще могат в рамките на тези три месеца да реагират и всичко, което е произведено след 1 април 2020 г., да отговаря на изискванията“, коментира дамата.

Обектите, които ще се проверяват, са избрани на случаен принцип. 

„Ние си имаме план на планирани проверки и в техния ход ще наблюдаваме меда, етикетите, предлагането му, документите, с които се съпровожда“, обясни Иванова. 

Експерт от БАБХ „По отношение на меда в рамките на тази година в София-град няма проби с отклонения по някакви показатели.“

През годините едно от най-често срещаните нарушения е, когато продукт, в който е вложен например глюкозо-фруктозен сироп, се предлага и рекламира като мед. 

„В такъв случай този продукт не може да носи наименованието пчелен мед и не бива да се рекламира като такъв. Това включва и картинни изображения, които също внушават, че продуктът е мед. Това е нарушение и продуктът се спира от реализация до преетикетирането му. Освен това той не трябва да съдържа примеси или остатъци от ветеринарно-медицински продукти“, уточни дамата.

След приключване на проверките в търговските обекти и в зависимост от това, какви несъответствия са открити, ще започнат проверки в производствените и преработвателните обекти, за да се затвори веригата. 

„Всяко предприятие, което произвежда мед води технологичен дневник, в който трябва да има информация за всички партиди суровина, която е вложена. По този начин може да се проследи дали в меда има само българска суровина или и от трети страни например. Освен това се извършва контрол и на приема на тези суровини и винаги може да се засече, ако има някаква манипулация“, убеден е експертът. 

Глобите се определят в зависимост от Закона за храните и по Регламента за етикетиране на храните. 

„За физическо лице за първо нарушение е от 500 до 1000 лв., а на юридическо лице – от 1000 до 3000 лв.“, обясни Иванова.