Историята на Борислав Иванов и неговата съпруга започва като на много други завърнали се от гурбет българи. След живот зад граница, където са се трудили в сферата на туризма и гастрономията, преди пет години те се установяват в добричкото село Златия и се захващат със земеделие. 

Земеделието връща двама млади от чужбина

Опитът им е минимален, но ентусиазмът надделява. Повлияло им е видяното в Германия. Последното им работно място е в туристическо градче на Боденското езеро. 

„Там ни направи впечатление как в ресторанти и хотели хората държаха да консумират местна храна. Това е една от идеите ни, когато решихме да се занимаваме със земеделие – да предлагаме регионална и сезонна храна“, споделя Борислав.

Семейството се учи в движение. Консултира се с по-възрастни съседи в селото, с родителите си, в Интернет. Опит-грешка също е често практикуван метод. 

„На 95% не ползваме химия. Градината ни е торена само през първата година с пилешка тор и дървена пепел. За листно подхранване и защита пръскаме с прясно мляко и йод, както и с отвара от коприва“, обяснява градинарят.

Площта им е малко над 4 дка, на които гледат почти всички зеленчуци, които съществуват в България, с много малко изключения. 

„Продаваме преди всичко на Фермерския пазар във Варна. Заради коронавируса започнахме да извършваме и доставки през фейсбук страницата на градината. Клиентите ни са предимно от Варна, но вече изпращаме и с куриерска фирма в страната“, казва Борислав. 

Напоследък има засилен интерес към поръчките онлайн, както и към аспержите, които са едни от екзотичните култури, на които залагат.

„Първите ни насаждения са вече на 4 години. Тази година засяхме още 4 реда, за да направим общо декар. Обмисляме да разраснем тяхното количество, тъй като виждаме свободна ниша. Отглеждането им е трудоемко и в България много малко хора се заемат да го правят. Но пък търсенето постепенно се увеличава“, споделя своите впечатления производителят. 

Неговата ферма успява да реализира на пазара цялото количество аспержи в прясно състояние. 

„Преди коронавируса снабдявахме и два ресторанта – във Варна и в Добрич. Би било добре да помислим и за малък цех за преработка. Зелените аспержи могат и да се мариноват“, твърди Борислав.

Другата нетрадиционна култура, която отглеждат, е ревен, но тя все още не е толкова добре позната на клиентите. 

„Гледаме също и физалис. При него има по-голямо търсене. Хората започнаха да го разпознават и да го купуват повече. Заложили сме и малки количества черен корен. Расте на принципа на моркова, но има по-цилиндрична форма. Казват, че е „аспержата на бедните в Европа“. При неговата обработка ръцете се боядисват в черно“, обяснява производителят. 

В неговата градина добре виреят още манголд, кейл, шафран. „Наблягаме на разнообразието, а не на количеството“, казва за финал Борислав.