Торенето е едно от нещата, които струват най-скъпо за производството на културите. Нещо, което дълги години като че ли даваше добри резултати, но през последните години с по-неравномерните валежи, торенето видимо показва, че с него може и да се прекали.
Стандартното торене с амониева селитра, друг вид азот, фосфор и т.н., трябва да бъде съобразено с наличната влага.
Всички торове са водоразтворими, и като такива, за тяхното оползотворяване от растенията на полетата ни е нужна влага.
Ако няма влага, ние просто ще сме наторили, без това да повиши добивите ни.
По-важното нещо, което се забеляза на много места в почти цялата страна през последните 3-4 години е, че торовете могат също и да имат негативен ефект върху добива.
Получава се така нареченото прегаряне/изгаряне на корените. Когато няма влага, която да ги разтвори, самият тор, заради това, че е концентриран и силен, прегаря корените, което в някои случаи доведе при много фермери до цялостно изгаряне и приключване на вегетацията.
През 2020 г., която беше много суха за пшеницата, на много места фермери слагаха тор в нормалните дози, което до такава степен изгори растенията, че липсата на влага и изгарянето доведоха до добиви от 50 кг/дка. Тогава имаше фермери, които не правиха второ и трето торене, което остави културите да наливат зърно още няколко седмици и добивите бяха на места над 100 кг.
Последните две години бяха много трудни за пролетниците в почти цялата страна. Но вече с повече опит от 2020 г., много фермери правеха различни опити с намалени торови норми, като много фермери имаха опити и без никакво след сеитбено торене (единствено по време на сеитбата). Резултатите бяха учудващи за всички.
В сухите райони, в които дъждовете не надвишаваха над 200 литра, полетата, които бяха отделени с малко тор или дори на места без никаква тор, дадоха значително по-добри резултати, защото беше избегнато прегарянето.
Очаквайте следващия материал по темата - само в Агри.БГ
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА