Торенето е важен фактор за развитието на овощните дървета. Плодородието на почвата е променлива величина, което трябва да поддържа, в противен случай намалява. Това налага периодично да се набавят необходимите хранителни елементи чрез торене с органични и минерални торове.



 



При торенето на овощните градини се  прилага органо-минерално торене, като за органично троене се използва оборския тор, който се намира все по-трудно. Значението на органичния тор не е намаляло, но освен него на пазара има и други органични продукти, като био тор от калифорнийски червеи, органични продукти от растителен произход-извлеци от водорасли и други растения и др. Комбинираните торове все повече се предлагат, като те съдържат трите основни макро-елемента: азот, фосфор и калий +. Те са разработени в най-различни комбинации и са съобразени с нуждите на отделните видове растения през различните фази от тяхното развитие.



 



Най-много хранителни вещества от почвата извлича прасковата, след нея е ябълката, дюлята, сливата и крушата. Нуждата от хранителни вещества нараства с напредване на възрастта на овощните дървета. В различна фаза от тяхното развитие потребността от хранителни вещества е различна. Така например ябълката приема усилено  азот и калий през целия период на растеж и запасяване, а фосфор през буйния растеж и запасяването и др. За правилното торене на овощните дървета, съобразено с техните нужди в различния етап от тяхното развитие е необходим агрохимичен анализ на почвата. Едва тогава  се прави препоръка за торене на съответната градина.



 



Запасяващото торене за няколко години вече отстъпи място на ежегодното торене. То се прави както на есен, така и рано напролет. Това е възможно поради новите формулации на торовете, повечето от които са водоразтворими и не е нужно да се преобразуват в почвата. Подхранването с азотни торове през вегетацията също може да oтпадне, ако се използват торове съдържащи азот, който е с дълго последствие, не се измива и не е летлив. Площното разхвърляне на торовете при трайните насаждения води до загуба на хранителни вещества, за това то се измества от локалното браздово торене в редовете близо до растенията от едната или от двете страни, а при единичните дървета в малките градини в под коренното пространство.



 



Освен основното торене, което в никакъв случай не трябва да се пренебрегва, хранителните вещества могат да се подават и през листата чрез листите торове. Листното торене е едно допълнение и то в никакъв случай не може да замени основното торене. Чрез него могат да се коригират и различните физиологични смущения в растежа на дърветата предизвикани от дефицит на определен елемент или група от елементи. Храненето на дръвчетата може да става и по най-съвременен начин- чрез капково напояване.