Всеки земеделец, независимо от опита си, знае колко пряко зависят добивите от вида, количеството и разпределението на торовете през време на вегетацията. Кога, колко и какъв тор трябва да се подаде на посевите за да протича оптимално развитието им? Това са най-често задаваните въпроси. Отговорът на тези въпроси за специалиста винаги се предшества от друг въпрос: каква е киселинността на почвата? Тя е ключов фактор в усвоимостта на хранителните елементи и земеделеца трябва задължително да се съобрази с него. Преди да бъдат направени схеми на торене и подбрани видовете торове, трябва да има анализ на киселинността.

Неотчитането на този фактор много често е свързан с неефективни разходи и незадоволителни резултати в количеството и качеството на реколтата. Другият фактор, с който задължително трябва да се съобрази земеделеца са физиологичните нужди на растенията, а не правила и традиции. Климата се промени и земеделските практики трябва да реагират адекватно на тази промяна. Налице са топли периоди не само през късна есен, но и през зимния сезон, през които растенията се активизират и имат нужда от азот. Ако той е в дефицит в почвата, се включват процеси на реутилизация на натрупан или органичен азот от първичната биомаса и е налице жълтеене и отпадане на най-старите листа. Ако дефицита е дълбок, се стига до значително редуциране на натрупаната биомаса и лимитиране на добивите. Затова азота необходим за началото на вегетацията и зимния период до основното торене се подава на два пъти: първия път като амофос или диамофос – азот и фосфор предсеитбено и втория път 4-5 кг азот в активно вещество като амониева селитра. Защо амониева селитра непременно? Нитратите са единствената нетоксична форма на азота, която растенията могат да натрупват и запасяват за дълъг период от време, която има отношение и към по-високата устойчивост на ниски температури. Това торене се извършва след средата на ноември до началото на декември.

Анализът на киселинността е важен и за усвояването на фосфора. Поради слабата си подвижност в почвата той задължително се подава предсеитбено и се заорава в дълбочина. Фосфорът е усвоим при рН над 6-7 и е пряко свързан с присъствието на калций в почвата. При киселите почви, по тази причина той е трудно усвоим и е необходимо внасянето му да е съпроводено с внасянето на калциев тор – гранулирана сатурачна вар. При дефицит на калций фосфорните торове не работят ефективно. Внасянето им съвместно се отразява чувствително върху добива.

Много от микроелементите също зависят от рН на почвата. Алкалните почви много често са свързани с физиологичен блокаж на такива важни елементи за зърнените култури като: калий, желязо, манган, бор, мед . Той се засилва особено много при високи летни температури и засушаване, както се получи през тази година при слънчогледа. Проблемът е особено силен при почви с рН 8 и над 8. В тази зона проблемно е усвояването на голяма част от важните ултрамикроелементи – кобалт, хром, и т.н. При киселите почви страда приемането на калций, фосфор, молибден. Сярата много често е в дефицит поради голямата си подвижност . Всичко това има значение и за подбора на подходящи по състав листни торове, чрез които се балансира минералното хранене на растенията и се компенсират неблагоприятните почвени фактори. Такова третиране при есенниците е силно препоръчително предвид ускорената подготовка за зимния период. При силно киселите почви елементи като: желязо, манган, мед, цинк и бор са силно подвижни и усвоими поради, което в някои случаи може да се натрупат в токсичини за растенията количества. Затова другата стъпка към високите добиви е почвения анализ включващ всички по-важни хранителни елементи и професионалния прочит на резултатите. Най-честите дефицити на микроелементи, които се откриват при анализите са на мед, бор, сяра и цинк, което също ограничава резултатите на добивите и качеството. Там където активно се използват листни торове внесените микроелементи заедно с растителните остатъци се минерализират отново в почвата и създават по-благоприятна среда за развитие на растенията. Нищо не се губи.

Споменатите до тук факти имат пряко отношение към ефективното използване на торовете и общата рентабилност на производството. Балансът в минералното хранене постигнат чрез особеностите на почвата и културата е най-верния път към високия добив. Остава само природата да е благосклонна.