За нормалния строеж и плододаване на сливовите насаждения са необходими няколко основни химически елемента- въглерод, водород, кислород, азот, калий, калций, желязо. В малки количества овощните насаждения се нуждаят и от бор, магнезий, манган, мед, молибден, колбат и др. Някои от тези хранителни вещества се усвояват  чрез почвата, въздуха и водата, но повече трябва да се добавят, защото както сливата, така и другите овощни видове използват хранителни вещества едностранно в продължение на много години.

 


Това води до обедняване на почвата и до влошаване на условията за развитие на овощните растения. За да се компенсират тези загуби е необходима човешка намеса, която се изразява в редовно торене. Това предполага внасянето на органични и минерални торове през вегетационния период. Към органичните торове спадат оборската тор, компостът, торовата течност и културите за зелено торене.

 

 


Към минералните торове са азотните, фосфорните, калиевите, калциевите и микроторовете. Видовеве торене:

 


Оборският тор обикновено е от домашни животни. Най-богат на хранителни вещества е овчия тор, следван от птичия, конския и говеждия. Най-беден е свинския. В оборския тор освен основни хранителни макроелементи като азот, фосфор, калий, магнезий, калций има редица микроелементи като желязо, цинк, мед, кобалт, манган,молибден и др., които също участват в храненето на растенията и регулира енергийния потенциал на растителните организми. Оборския тор се внася преди есенната обработка на почвата /октомври-ноемнри/ и ако това е пропуснато се внася рано на пролет при първата обработка на почвата /февруари-март/. Разхвърля се по цялата площ и веднага се заорава. Не е целесъобразно да се остави на повърхността на почвата, тъй като се губи азотът и се намалява ефекта от торенето.

 


Птичи тор- има високо съдържание на азот, фосфор и калий. Той е и по-бързо действащ. Състои се от изпражнения, от урината и в повечето случаи от постеля. Използва се при есенното и ровнопролетното заораване на почвата.

 


Торовата течност се състои от течността, изтекла при съхранението на оборския тор, от уринаат и част от водата, която се използва при миенето на оборите. Събирасе в специална част на торището-бидони, варели, каци. Хранителните вещества в нея са лесно достъпни не само за зеленчуците в градината, но и за овощните дръвчета, затова се приема като бързодействащ тор. Съдържа следните елементи- азот, калий, фосфор. Използва се в чист вид или се прибавя при компостирането на органични отпадъци. За да се избегне загубата на азот е необходимо да се внася в почвата преди оран.

 


Компост- английска дума, която означава “тор от пръст или торф и различни отпадъци от животинвски, растителен или минерален произход”. За да се получи компост е необходимо всички плевелни растения, стъбла от градински зеленчуци, овощни и ягодови листа, стърготини, дървесна пепел, торф, джибри и други органични вещестав се натрупват на купчина в градината- за предпочитане на сянка-лопатират се един два пъти в годината и редовно се поливат. През пролетта се разхвърлят под дърветата заедно с оборския тор или самостоятелно.

 


Зеленото торене е заораването на растителна маса в зелено /свежо/ състояние е известно като зелено торене /сидерация/. С него се подобрява физикохимичните свойства на почвата, усилва се мокробиологичната дейност в нея, повишава се плодородието. Обикновено се използва детелина, лупина, фуражен грах, ръж, фий. По време на цъфтежа цялата маса се заорава.Ако е нападната от болести не трябва да се заорава, изхвърля се на огнището и след изсъхване се изгаря-пепелта може да се използва.

 


Азотните торове се внасят в почвата чрез разпръскване на амониев сулфат или амониева силитра – от 70 до 200 г на дърво в зависимост от диаметъра на околостъбления кръг. При млади овощни дървета половината от годишната азотна доза се дава през есента /ноември/, другато половина-през април. Разхвърля се ръчно и почвата се прекопава или изорава. Почвата трябва да бъде достатъчно влажна, в противен случай амонякът излита.

 


Фосфорни торове- осъществява се чрез разпръскване на суперфосфат, който е в гранулиран вид. На едно дръвче се хвърля от 100 до 300 г зависимост от околостъбления кръг. Прекопава се. Същото се отнася и за калиевите торове, които се внасят в почвата чрез разпръскване на калиев сулфат. Необходимо е това да стане през есента заедно с оборския тор и суперфосфота.

 


Дървесна пепел получена от широколистнитни видове пепел е по-богата на хранителни вещества от пепелта от иглолистните видове. Може да се използва целогодишно самостоятелно или смесена с с други торове преди разпръскване. Не бива да стои дълго време смесена- особено с азотни торове, понеже губи азот. снимка: Сливова градина през пролетта.