Топ 10 практики за устойчиво земеделие

Устойчивото земеделие може да се опише най-общо като екологично земеделие. Вместо да се мисли единствено за икономическата стойност на реколтите, при него фокусът се насочва и към ефективното използване на невъзстановяемите ресурси, към отглеждането на по-качествени хранителни продукти и към подобяване на качеството на живот на самите фермери.

Една от не толкова познатите страни на устойчивото земеделие е фактът, че то позволява на стопаните да трансформират фермите си в гигантски рециклиращи центрове. Растителните и животински отпадъци се превръщат в торове, сеитбооборотът на различните култури позволява обогатяване на почвата, а пренасочването на дъждовните води подобрява системите за напояване. Така не само се пестят пари, но и природни ресурси.

И нещо повече – устойчивото земеделие понижава нуждата от химикали и пестициди и е крачка напред в прехода към органични земеделски практики. Но как точно могат тези методи да бъдат въведени? И най-дългият път започва с една единствена крачка. В свой обзор, Discovery Channel представи 10 идеи, които можете да изпробвате, ако сте загрижени за собственото си здраве и за околната среда.

1: Сеитбооборот на културите

Ротацията на културите е вероятно най-старият и прост метод за защита на почвите. Макар че за лаиците процесът може да изглежда хаотичен, той всъщност следва стриктен логически ред, така че културите, виреещи днес, да осигурят хранителни вещества за следващите посеви. В повечето случаи, идеята не е чак толкова сложна. Засявайте зърнени култури след бобовите растения, или окопни култури след зърнените.

Някои детайли може да са по-специфични: засадете ечемик след пшеницата, за да запазите продородността на почвата и да ограничите ерозията. Според експерти, едно от най-значителните предимства на ротацията на културите е, че тя предотвратява разнасянето на заболяванията, като бактериални инфекции и загниване. Лесно се разрешава и проблема с някои вредители, като септория, краста, или фома.

2: Разнообразие на сортовете

За да защитят посевите си от вредители и заболявания, фермерите засяват няколко сорта от един и същи вид, като използват семена от различни източници. Така те осигуряват малки, но важни отлики между отделните растения. С този метод се постига генетична диверсификация, и оттам – по-силни култури.

Например, ако се засадят едновременно десет вида царевица, значително се уваличава шансът евентуално заболяване да не успее да засегне всички тях. Това от своя страна означава и по-малко пестициди, тоест – по-ниски разходи за фермера, без да броим плюсовете за екологията.

За съжаление, тази земеделска практика се използва все по-рядко. Докато през 1903 г. в САЩ са се продавали над 400 вида грах, днес 96% от реколтата е съставена от само два сорта.

3: Интергирана защита от вредители

Става дума за комбинация от различни техники, за да се постигне ефективен контрол над вредителите. Първата крачка е наблюдение и идентификация. Не всички вредители могат да бъдат елиминирани – някои от тях не нанасят сериозни щети и не е икономически обосновано да се борим с тях.

Превенцията също е част от интегрираните системи за защита. Използвайте култури, устойчиви на вредители, ротация на културите, и благотворни насекоми. А когато дойде време да атакувате врага, препоръчваната техника е насоченото пръскане. Това означава не само да третирате единствено поразените райони, но и да използвате точно подбрания химикал, за да не нанесете вреди на полезни насекоми и на дивата природа.

4: Привличане на полезни животни

Един от най-успешните начини да се избавите от вредителите е като прибегнете до помощта на естествените им врагове. Два най-известни примера са птиците и прилепите. И едините, и другите ще се задържат около вас, ако има къде да гнездят, затова не би било зле да се погрижите за нуждите им.

Следващата стъпка е да си подсигурите подкрепата и на благотворните насекоми. Калинки, бръмбари, и ларвите на златоочицата се хранят с вредители, включително листни въшки и акари. Можете да закупите своите съюзници от магазините за селскостопански стоки.

5: Плодородност на почвата

Плодородността на почвата е от ключово значение, тъй като културите извличат директно от нея по-голямото количество от необходимите им хранителни вещества. Според Националната служба по устойчиво земеделие на САЩ, успехът ви зависи именно от качеството на почвата, много повече, отколкото от всеки друг фактор, включително човешката интервенция. Но това не значи, че няма какво да направите.

Практиките на почвообработка, които се състоят от орене, преобръщане и „проветряване”на почвата са известни от зората на цивилизацията, и са успешни и до днес. От помощ е и добавянето на органични материали, като естествена тор, дървесна пепел, алуминиево силикатни минерали, и др.

6: Управление на пашата

Управлението на пашата означава ротация на стадата, така че те да пасат в различни райони. Тази практика е изключително важна по няколко причини. Първо – животните получават по-разнообразна храна, и са изложени по-малко на паразити и прах. За да е в оптимално здраве, добитъкът се нуждае от диета, състояща се от 40% бобови растения и 60% трева.

Ротацията на стадата носи и друга полза – тя ще ви предпази от ерозия, тъй като животните няма да тъпчат на едно и също място ден след ден. И последно: тя подобрява плодородността на почвата, поради естественото торене от страна на добитъка.

7: Доброто старо плевене

Този метод може и да не е практичен за големите ферми, но можете спокойно да се погрижите за по-дребните насаждения без помощта на химикали.

Плевенето на ръка е много трудоемко и обикновено се използва само там, където културите са много нежни или няма достъп за селскостопански машини. Косенето и пашата са особено ефективни преди растенията да произведат семена. Така се прекратява разпространението на плевелите. Опция е и изгарянето, но само ако към него се подходи изключително внимателно. То не само крие риска от пожари и нараняване на почвата, но е опасно и за работниците.

8: Управление на водите

Фермите обикновено страдат от два основни проблема, що се отнася до управлението на водите: недостатъчно ефективни поливни системи, и прахосване на ресурси. Най-добрият начин за успешно управление на водите е да се използват местни култури, които са адаптирани към конкретните капризи на времето.

Следващата стъпка е изграждането на ефективни поливни системи, за да се избегнат негативните последствия за почвата и дивия живот. Опция е да се насочи дъждовната вода към поливната система. Някои дори използват мини пречиствателни станции, за да използват отпадъчните води.

9: Директни продажби от фермата

Ако продавате на местния пазар, няма да се притеснявате от разходите за транспорт, пакетиране и складиране, а освен това ограничавате вредите, нанесени над околната среда. Дори и да не броим спестеният пластмасов и хартиен амбалаж, пласирането на стоката на място минимизира разходите на енергия и защитава качеството на въздуха и водата. И нещо повече – локалните продажби означават по-бърз стокооборот, което е изключителен плюс за по-дребните фермери.

10: Алтернативни енергийни източници

Макар че соларната и вятърна енергия са най-популярни, те не са единствените алтернативни източници. Хидроелектоцентралите са вариант за по-големите ферми, разположени край реки, а геотермалните отоплителни системи са възможни, ако почвата позволява изкопаването на по-дълбоки кладенци, за да се използва горещината на земните недра.
Биогоривата са друг чист източник на енергия. Остава обаче проблемът, че въвеждането на алтернативни енергийни източници изисква не малки инвестиции, което представлява реална пречка за по-дребните фермери.