Тези дни темата за пашуването на животни в националните паркове излезе на дневен ред. Къде заради това, че разрешителното за паша не се приема за правно основание и стопаните не могат да кандидатстват по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), къде заради това, че сезонът е такъв и животните са изведени навън. 

Гласувайте: Ковид помощта ще ви даде ли глътка въздух?

Според данните на зам.-министъра на околната среда и водите Тома Белев, в националните паркове попадат 2,5% от пасищата на България. 
За 2021 г. на тази площ пашуват 2 процента от говедата и кравите, 1,5% от овцете и 1% от конете в страната.  
На пръв поглед това въобще не изглежда много. Но и мястото за паша не е много и всяка година разпределението на площите предизвиква негативни емоции у много животновъди, особено на местните. 

“За последните 7 години броят на овцете в националните паркове се запазва почти константен, броят на кравите се увеличава с 32%, а броят на конете намалява с 58%. Може би защото в последния финансов период, конете не са субсидирани”, каза Белев и даде пример - ако през 2015-а г. са пашували 13 000 крави, през 2021-а са били 18 000. Тези числа обаче не са свързани с регистрацията и субсидирането, подчерта зам.-министърът. Не всички животни, които са на паша в националните паркове, се субсидират. 

Причината Белев да обърне внимание е питането на редица животновъди защо не мога да ползват разрешителното като правно основание за кандидатстване за директни плащания. 

Разясненията на двете министерства, четете тук. 

“Нашите компетенции са свързани с поддържане на биологичното разнообразие, управление на националните паркове и в тази връзка по отношение на управлението на тревните съобщества в националните паркове се разрешава паша. Дали тя се субсидира или не от ПРСР, това си зависи от самата програма. 

Пашата в нп както всяко ползване на природни ресурси е свързано само и единствено с постигане на цели за управление за опазване на природата. 

В годините, в които са изготвяни действащите планове за управление на нп - в началото на този век, е установен проблем свързан с недостатъчно изпасване във високата част на планината. Затова и е препоръчително тези територии да се изпасват. С тази препоръка е създадена и системата за подпомагане на земеделски производители, които да качват временно животни във високата част на планината - мярка “Пасторализъм””, каза Белев по време на заседанието на комисията по земеделие в Народното събрание. 

Според справка, от 2015-а година насам няма нито една година да е успявано да се уважат исканията на животновъдите за паша в националните паркове.  

Тома Белев: Това е реалността - много желаещи, малко възможности. 

По думите на зам.-министъра пашата обаче вече има отрицателно въздействие и трите  дирекции на националните паркове изпълняват проекти, с които се опитват да намалят отрицателното въздействие на пашата върху високопланинските екосистеми. 

“В рамките на действащия финансов период при екологичната оценка и оценката за съвместимост на ПРСР, становището на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е изискало земеделското министерство да включи и природните паркове като територии, върху които да се субсидира пасторализма”, посочи Белев и обясни, че за първа година, сегашният кабинет е изпълнил това условие. 

В следващия програмен период е възможно да бъде активирана мярка “Подобряване и поддържане на природозъщитното състояние на средни типове природни местообитания и местообитания на видове птици чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни екосистеми”, обясни зам.-министъръта и добави: ”Ако тази мярка бъде заложена в Стратегическия план, изрично е отбелязано, че на територията на националните ще се субсидира само пашата на овце”. 

Дали това ще породи увеличаване на броя на животните? 
Според Сергей Александров, експерт от Национален парк “Централен Балкан” това няма как да стане. 

“Ако през следващият програмен период се подпомагат само овце, вероятно интересът ще се вдигне. Но ползвателите с овце драстично намаляха през последните 7 години. Сега са малко под 15 000 овце. Тази цифра е почти константна за последните три години. 7 500 ха са сегадействащите норми за натоварване, 8 000 ха са местообитанията, които подлежат на подпомагане. Т.е. дори да даваме предимство на ползватели с овце, ние нямаме капацитет за много повече овце. Това ще доведе до следващ конфликт”, обясни експертът пред депутатите. 

От своя страна Тома Белев посочи, че в разговори с животновъди често се чувало по-добре да не се субсидира нищо, но да има повече площи за паша. 

“Ние нямаме проблем да продължим да поддържаме тревноти съобщества без субсидии както е било преди да започне да действа у нас ОСП. 

Въпрос на политическо решение е дали да се субсидира само пашата на овце или да не се субсидира нищо”, каза той. 

С увеличения обхват на мярката за субсидиране на паша - включването на природните паркове, площта, която ще се субсидира за изпасване е огромна - това е цялата Натура 2000, което е 30% от територията на страната, около 40% от тревните съобщества. 

Т.е. предполага се, че досега пътуващите животни от 300-400 км до националните паркове, по-скоро няма да пътуват към тях, а ще пашуват някъде в близост, в Натура 2000 с цел поддържане. По този начин за националните паркове ще останат местните животновъди, обясни зам.-министърът.

“Ние като министерство смятаме, че трябва да даваме приоритет на местните животновъди. Най-малкото, защото за някои от тях това е единственото място за паша. 

И от новия период бихме заложили на поддържане на тези съобщества от местни животни. Ако няма местни, всеки е добре дошъл, но приоритет да имат местните. 
Надявам се, че натискът да пашуват животни, дошли от стотици километри, ще се намали”, каза Белев. 

Той изтъкна и друг аспект от причините за толкова желаещи да ползват пасища в Рила, Пирин и Централен Балкан. 

Тома Белев: Ползването на пашата в националните паркове е около 10 пъти по-евтино отколкото да ползвате същата територия от общините пасища. 

Той изчисли, че заедно с парите по пасторализъм и евентуално по СЕПП до тази година, стопаните са получавали субсидии по няколко направления. 

“Затова се чудим защо животни като цяло намаляват, а животновъдите казват, че няма къде да пашуват. На общото намаление от 2007-а година насам 300 000 ха на постоянните тревни площи не предполага, че няма площи за паша за настоящите животни. Даже и при тези ниски плътности. По-скоро е напълно естествения стремеж на всеки бизнес да получи малко повече бонус”, каза Белев и добави:  

“Твърдения, че липсват пасища не е вярно. Пасища за настоящите животни и поне за още два пъти, според нас има”. 

В следващия програмен период, по изрична препоръка на ЕК, още преди разработването на Стратегическия план, е заложено да се прилага т.нар. мярка за ексклузивна паша на животни и тя е разработена като екосхема, работеща на територията на цялата страна, включително националните и природните паркове. 

Експертите от министерството на земеделието смятат, че по този начин ще се разтоварят част от териториите, които се намират в националните паркове и така животновъдите ще имат възможност да извеждат животните си до по-близки пасища, които се намират до техните животновъдни обекти и ще могат да разчитат на подкрепа през екосхемите.