Тежките метеорологични условия тази година влошиха реколтата от картофи, каза Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, пред БНТ.
 
Ежедневните дъждове през юни и юли провокираха много болести. Стопаните не успяха да се справят с тях, защото или икономисаха от пръскания, или попаднаха на фалшиви препарати, смята Джиков. 
 
Много рано болестите унищожиха растенията, което влоши реколтата. Но дори пръсканията нямаше да помогнат, защото те просто задържат проблемните процеси. Веднъж влезнали вътре, тези патогени се развиват и картофът трудно може да бъде съхранен за зимата, допълни председателят.
 
 
По неговите думи вместо по-евтини български картофи, отново ще ядем по-скъпи вносни картофи. Цифрите сочат, че в България се произвеждат 120–180 хил. тона годишно български картофи, а се консумират към 300 хил. тона. Разликата се компенсира чрез внос от западна Европа.
 
Реалните декари в България не са декарите, които кандидатстват за обвързано подпомагане от държавата. Това, че миналата година са били очертани за подпомагане 120 хил. дка картофи, въобще не означава, че това е реалното производство на картофи, категоричен е Джиков. 
 
Изчисления на Асоциацията показват, че себестойността на българския картоф е 30–40% по-висока спрямо продукцията от Полша, Германия, Франция и Белгия. На първо място, това се дължи на липсата на механизация. Само закупуването на комбайн втора употреба намалява почти двойно разходите за прибирането на реколтата, посочва за пример Джиков.
 
На второ място той поставя липсата на местни производители на торове. Българските земеделци внасят торове, плащайки 25–35% повече спрямо колегите от западна Европа. Разходите за транспорт, начисляването на печалба и издръжката на представителите на тези фирми у нас, води до това оскъпяване, обяснява Джиков.
 
 
Трети фактор за по-ниските доходи и по-високата себестойност на българския картоф е липсата или недостигът на вода заради остарели системи за напояване.
 
По думите на Джиков в момента се подготвя меморандум между ръководството на МЗХГ и асоциациите на сектор плодове, зеленчуци и картофопроизводство. Акцентът ще пада върху сериозни бъдещи политики, които да извадят тези сектори от колапса, в който те се намират в момента. 
 
Целта на земеделците е на основата на реални проблеми да се разработят стратегии, благодарение на които производството да се върне към по-високите нива от миналото. „Ние искаме да знаем защо работим, да накараме нашите деца да работят същото и да има една приемственост между поколенията,“ казва в заключение Тодор Джиков.