Търговските потоци сменят посоката

Накратко:
•    Украйна изпусна традиционните си пазари, преследвайки вноса в Европа
•    Защо България изнася пшеница главно към Северна Африка?

В последните дни всички световни медии и институции коментират геополитиката като основен фактор за движението при цените по зърнените пазари в момента. Но тя има и други измерения, които преначертават пътя на традиционната търговия.

По данни на Latifundist, позовавайки се на местни фермери, Украйна е загубила традиционните си пазари, фокусирайки се върху износа на продуктите си за Европа.

„Загубихме 70% от египетския пазар. Всички украински износители се преориентираха към Европа. Загубихме не само момента, в който беше възможно да продаваме изгодно на Египет, но и доверието на египетския купувач“, коментират търговци пред изданието.

Според статистиката, в Тунис 75% от вносната пшеница е руска, друга част е френска, и почти нищо не пристига от Украйна. Освен това страната е загубила стратегическите си позиции на суданския пазар. В много африкански страни, особено в Кения и Нигерия, пшеницата с високо съдържание на протеин е с голямо търсене — което липсва при украинската пшеница.

Търговците коментират и спецификата на азиатския пазар, по-специално Бангладеш и Индонезия, където руските конкуренти също се опитват да изместят другите, като понижават цените. Поради ограниченията от ЕС, украинските износители ще трябва да понижат цените и да преструктурират логистиката в бъдеще, за да останат конкурентоспособни на тези пазари.

В същото време страната се превърна в най-големия вносител на царевица за Турция. Според Турския статистически институт (TÜİK), страната е внесла около 3,2 милиона тона царевица между септември 2024 г. и април 2025 г., което е значително над 1,6 милиона тона, доставени през същия период на предходната година. Според данните основната част от този внос (2,6 милиона тона) е дошла от Украйна.

Русия, вторият по големина доставчик на царевица за Турция, е доставила 306 429 тона през този период на фона на ограничена наличност, причинена от намаляване на реколтата вследствие на сухите условия и липсата на експортна квота от 15 февруари до 30 юни. Спадът тук е драстичен спрямо 545 454 тона, доставени през същия период през пазарната 2023/24 година.

Третият по големина доставчик на царевица за Турция — Румъния — е увеличил обемите до 185 578 тона спрямо 12 183 тона, доставени през предходната година. Въпреки внушителния ръст, разпределението по пазарен дял ясно подчертава господството на Украйна на пазара на царевица в Турция.

Черноморското зърно е изключително конкурентоспособно, но Украйна и Русия промениха посоката на експорта и в други страни от региона.

„В момента почти целият износ на пшеница от България се пренасочва към Северна Африка — регион, традиционно обслужван от украински доставчици, преди войната да прекъсне тези търговски пътища. Сега украинското зърно е намерило своя път към Европа, като ефективно изтласква българското производство от по-доходоносния пазар на ЕС“, каза в интервю Илия Проданов, председател на Националната асоциация на производителите на зърно (НАЗ) и съпредседател на Българската аграрна камара (БАК).