Юни започна колебливо по международните борси и пазари, белязан от геополитически и макроикономически фактори. В средата на седмицата, осмото намаление на референтния лихвен процент за една година, извършено от Европейската централна банка се оказа достатъчно, за да укрепи допълнително еврото спрямо долара, което пък лимитира покачването при цените на зърното.
Не съм нито толкова наивен, нито толкова тщеславен, за да си помисля, че някой се е вслушал в думите ми от предишното предаване, касаещи необходимостта от по-ясно заявяване на позициите ни пред Европа и света, но съм на мнение, че когато има нещо хубаво, то трябва да се каже. А хубаво през миналата седмица имаше!
България подписа и се присъедини към писмо до ЕС, подписано също от министрите на земеделието на Австрия, Чехия, Хърватия, Кипър, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Унгария, с което настоява за „една добре финансирана Обща селскостопанска политика (ОСП) със собствена правна и институционална субективност“.
Към документа е приложено и съвместно изявление, в което се подчертава значението на поддържането на „автономна, независима и стратегическа“ европейска селскостопанска политика с оглед на преговорите за бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР), които ще се проведат през юли.
Министрите, подписали писмото, подчертават ролята на ОСП за осигуряване на продоволствена сигурност, справедлив жизнен стандарт за земеделските производители и животновъдите, поддържане на социално сближаване, подкрепа на селската среда и принос за екологична устойчивост в ЕС.
Според подписалите споразумението министри, ОСП се нуждае от два стълба, а именно директни плащания, която е от съществено значение за подпомагане на доходите на компаниите от селскостопанския сектор, особено в настоящия геополитически контекст, и помощ за развитие на селските райони, необходима за стимулиране на населението да не мигрира към градовете, за насърчаване на инвестициите в модернизацията на земеделските стопанства и селската инфраструктура, както и за опазване на околната среда.
„Една надеждна ОСП“ трябва да бъде подкрепена от достатъчен бюджет“, подчертават подписалите писмото, което призовава за участие на земеделските производители и животновъдите в разработването и прилагането на европейска политика, специфична за този сектор.
В четвъртък досегашният председател на аграрната комисия Севим Али бе заменен от Цвета Караянчева от ГЕРБ-СДС.
Влизайки в реториката на депутатите бих казал - новият шеф на Комисията няма нищо общо със земеделието, но това едва ли би било голяма новина, тъй като и нейният предшественик също не разполагаше с подобна експертиза или образование.
В Европа, в края на миналата седмица Официалният вестник на ЕС публикува квотите за внос на селскостопански продукти от Украйна. Списъкът включва както хранителни продукти от животински произход, като яйца, мляко или месо, така и зърнени култури. Тези квоти ще се прилагат въз основа на хронологичния ред на датите на приемане на митническите декларации, между 6 юни и 31 декември 2025 г.
Новите квоти влязоха в сила от 6 юни и ще се прилагат в следващите 7 месеца, но са изразени в годишни количества, от които следва да се изчисляват съответните пропорции (7/12).
Но тъй като говоренето за квоти звучи прекалено общо, нека да поговорим в цифри. Селскостопанските продукти представляват 60% от износа на Украйна, който миналата година е бил на стойност 41,6 милиарда долара, а Европейският съюз е купил около 60% от тези количества на стойност около 15 милиарда долара.
Съвсем наскоро, украински депутат заяви, че краят на преференциалния достъп до пазара на ЕС може да лиши Киев от приходи, еквивалентни на 3,5 милиарда евро годишно, празнина, която други пазари няма да могат да запълнят.
Дали празнината ще бъде запълнена, или не – времето ще покаже, но според аналитичния кооператив Pusk, създаден в рамките на Всеукраинския аграрен съвет, местните търговци вече търсят алтернативи.
„От 6 юни Украйна се връща към предвоенния търговски модел с ЕС – включително тарифи и квоти, което значително ще ограничи износа за Европа. Ето защо търговците вече активно се насочват към Азия: Филипините, Индонезия, Виетнам, Бангладеш. В тези страни украинската пшеница е с голямо търсене“, информират от Pusk.
В глобален аспект, последният доклад на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на ООН остана като цяло неутрален, но отчете пореден срив през май за ценовите индекси при зърнените култури.
Конкретно по продукти, ръстът при млечните и месото беше изяден от спада при зърнените култури, захарта и растителни масла.
Световните цени на царевицата през периода спаднаха рязко, подложени на натиск от силната конкуренция и нарастващата сезонна наличност от текущите реколти в Аржентина и Бразилия, като реколтата и в двете страни изпревари темповете на прибиране, спрямо същия период преди година.
Очакваната рекордна реколта от царевица през 2025 г. в Съединените щати допълнително засили низходящия натиск върху цените.
В Украйна, цените на царевицата падат както за стара, така и за нова реколта. Интересът на купувачите намалява, а обемите на сделките се свиват. По информация на Spike Brokers, Европейските купувачи чакат евтина бразилска царевица от втората вълна на реколтата, чиито доставки се очакват за края на юни - началото на юли.
По последни данни на купувачите, реколта 2024 г. в момента се търгува както следва: DAP Украйна (Одеса): приблизително 226–228 щатски долара/тон; DAP Германия (северозапад): приблизително 220–225 евро/тон; DAP Нидерландия (юг): приблизително 210–212 евро/тон.
За реколта 2025 цените са в границата: DAP Украйна (Одеса): приблизително 196–198 щатски долара/тон; DAP Германия (северозапад): приблизително 202–205 евро/тон; DAP Нидерландия (юг): приблизително 200–203 евро/тон; DAP Италия (североизток): приблизително 200–205 евро/тон.
Не е по различна и ситуацията при цените на пшеницата в Украйна. През последните десетина дни изкупните цени на украинската хлебна пшеница от новата реколта се понижиха с 3-4 долара, до 207-208 долара/т, а за фуражната пшеница - с 2-3 долара до 197-198 долара/т с доставка до черноморско пристанище. В рамките на двумесечния период понижението на изкупните цени изглежда доста по-динамично – с 10-15 долара за тон на база DAP Одеса.
Експерти от Електронната зърнена борса на Украйна коментират, че благоприятното време и доброто състояние на реколтата от пшеница в основните страни износителки засилват натиска върху цените на пшеницата в Украйна и има голяма вероятност изкупните цени на пшеницата да паднат до нивото от началото на маркетингова 2024/25 година – до 180-185 долара/тон.
А набиращата с нова сила тема за митата може да окаже натиск върху икономическата активност по цялата планета, предупреди във вторник Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която е все по-песимистично настроена относно световния икономически растеж и конкретно - американската икономика.
Според актуалните прогнози, световната икономика ще регистрира (както тази, така и следващата година) растеж от 2,9%, което е съответно с 0,2 процентни пункта и с 0,1 процентни пункта по-малко в сравнение с предишните оценки на ОИСР, публикувани през март.
Тези стойности вече бяха ревизирани надолу за 2025 и 2026 г. поради търговското напрежение.
Темпът на растеж на американската икономика ще се забави значително, която разчита на 1,6% увеличение на БВП в САЩ тази година, в сравнение с 2,2% увеличение, прогнозирано от агенцията през март.
Прогнозите за 2026 г. също бяха ревизирани надолу, до ръст от 1,5% в сравнение с очакваните 1,6% през март.
За разлика от САЩ, прогнозите за Еврозоната не претърпяха съществени промени в новия доклад. Според организацията, икономиката на еврозоната ще бъде стимулирана от устойчив пазар на труда, както и от намаляване на лихвените проценти, към което ще се добави и увеличението на публичните разходи в Германия.
Прогнозите на ОИСР за втората по големина икономика в света - Китай, която не е страна членка на Организацията, показват, че тя ще регистрира ръст от 4,7% тази година и 4,3% догодина, което е леко намаление в сравнение с предишните оценки, които разчитаха на ръст от 4,8% през 2025 г. и 4,4% през 2026 г., но все още остава внушителен.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА