Заради горещите вълни със сигурност ще започваме да изпитваме затруднения с отглеждането на някои видове зърнени култури, заяви климатологът Христо Попов в ефира на BloombergTV.

Положението при слънчогледа не навсякъде е розово

По думите му единият ефект е свързан с т.нар. припламване на пшеницата, което намалява кaчествототo на зърното. При царевицата пък сe разпукват самите зърна, а комбинацията на висока температура и продължително засушаване може изцяло да компрометира реколтата. 

От друга страна, когато имаме повишена температура, горещите вълни и студените фронтове водят до градушка, която унищожава всичко след себе си. Така както стана в Пловдивско наскоро.

Климатолог: На този етап няма селскостопански култури, които са застрашени от изчезване, по-скоро ареалите им се преместват. С промените в климата условията за тяхното отглеждане се изместват в по-северни територии. 

За пример Христо Попов дава Югозападна България, където все по-често се отгледа киви, която доскоро бе нетипична за нашата страна. В кюстендилската котловина пък стопаните започват да залагат все повече на студенолюбиви сортове лозя. 

Относно тенденциите в Западна Европа той посочи факта, че все повече италианци отглеждат тропически плодове като авокадо и манго върху лозови земи. Там се разширява и ареалът на цитрусовите плодове. В Северна Италия пък се отглеждат на все по-топлолюбиви сортове лозя. 

Друга интересна тенденция е, че френските компании за пенливо винo купуват парцели в Англия, за да отглеждат своите сортове там. В Русия и Канада земеделските земи се изместват на север, в места, които до преди няколко години са били постоянно покрити със сняг.

Освен това повишaването на температурите удължава вегетационния период на отглеждане на дадена култура. Така например в Южен Китай вече могат да се прибират не една, а вече две реколти. Там ареалът се измества пò на север.

„В  южното полукълбо имаме по-малко суша и не се усещат толкова осезаемо климатичните промени, пък и те са от по-различно естество”, допълни климатологът.