Борбата срещу контрабандата и нелегалното разпространение на фалшиви и неразрешени препрати за растителна защита (ПРЗ) продължава активно не само на национално, но и на европейско ниво.

В същото време нарушителите търсят начини да пробият защитата на контролни органи и производители. Цената на фалшификатите е висока, а рискът – неоправдан, но това засега не спира търговците на черно. 

Наказанията за използването на нелегални препарати за растителна защита да станат по-строги?

„Във вътрешността на страната основният произход на фалшивите и неразрешени ПРЗ е от Турция. Над 90% от контрабандните продукти идват от южните ни съседи. Тези, които пристигат на пристанищата с кораби, са производство от Китай“, коментира за Агри.БГ Любина Донкова, началник отдел “Контрол на продукти за растителна защита и торове” в Българската агенция по безопасност на храните. 

На ниво Европейски съюз (ЕС) основният източник на фалшиви и нелегални ПРЗ продължава да е Китай, въпреки че в последната отчетена година все повече се увеличава количеството на задържани продукти в Южна Европа и района на Черно море с произход Турция. Тенденцията се очертава в годишния доклад на Европол за този вид контрабанда.

Освен това се посочва, че има различни начини на внос - турските продукти често преминават границите, когато са почти финализирани и трябва само да им се сложат фалшиви етикети в съответната държава, за да се пуснат на черния пазар. Друга използвана практика е вносът на различни компоненти, с които впоследствие се прави формулацията, и на нелегалния пазар излиза като един фалшив продукт за растително защита. 

Основен източник на фалшификати в растителната защита е Китай, а пристанищата са най-чувствителната зона и за нашата страна, и за Европа. 

ОЛАФ откри 11 тона забранени пестициди у нас

Любина Донкова: За България най-големият проблем все още си остава продуктите, които са с турски произход.

"Освен това се извършва онлайн търговия на неразрешени продукти. Контролът при тях обаче е много труден, тъй като ние проверяваме физически обекти, а при интернет търговията не се посочва обект, а само потребителско име. В такива случаи обикновено се обръщаме към ГДБОП, техните служители откриват нарушителите и ни ги съобщават. В няколко случая ставаше дума за украински граждани, които твърдяха, че не знаят нашето законодателство и затова продават нелегални и неразрешени продукти за растителна защита с етикети на украински“, разказва още Донкова. 

По сухоземната територия нелегалните продукти преминават обикновено с камиони или други товарни превозни средства.

От БАБХ хващат незаконните продукти във вътрешността на страната, като най-често те са в нерегламентирани складове, но се случва и в редовни обекти между легалните продукти да се откриват и нелегални ПРЗ. Доста рядко има количества и в селскостопански аптеки. 

Големите количества се залавят главно от митническите служби. Особено на пристанищата, където количествата са в хиляди литри. Целта на контрола е да бъдат спрени още на входа при вноса, когато са на границата, за да се предотврати евентуалното им разпространение в България. 

През 2022 г. са заловени 1688 литра и 133 кг нелегални и фалшиви ПРЗ във вътрешността на страната. Година по-рано в хода на акцията SILVER AXE VI са задържани общо 14 195 литра и 330 килограма незаконни ПРЗ от БАБХ, органите на МВР и Агенция „Митници“. За 2020 г. данните за съвместната акция сочат задържане на общо 25 728 литра и 1 635 килограма нелегални ПРЗ. 

От БАБХ извършват съвместни проверки с Главна дирекция „Национална полиция”, както и с ДАНС във вътрешността на страната. Всяка година резултатите са различни, като през 2019 г. са били много високи обемите на заловените количества – над 30 хил. литра, при операция заедно с Агенция „Митници“ по предварителна информация.