Технология за създаване и грижи за бадемова градина

КРАТКА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА БАДЕМИ н.с Карамфил Стефанов РЦНПО - Поморие

Значение и разпространение: Бадема е древен овощен вид. Писмени данни за неговото разпространение има четири века преди новата ера. Любопитен е фактът, че във финикийската митология има богиня с името Амигдала (Бадемова). Още от най дълбока древност хората са познавали благоприятното въздействие на бадемовите ядки върху организма на човека. Поради високата биологична стойност, която те носят, са се оказали незаменима храна за болни и възрастни хора. Благодарение на тези негови качества хората са продължили да отглеждат и подобряват тази култура. Ареала на бадема обхваща зоните със субтропичен климат и територии с преходноконтинентален климат, като основните производствени насаждения са съсредоточени между 30 и 45° северна ширина.

Основни производители на бадеми в света са средиземноморските страни, страните от Близкия Изток и някои бивши съветски републики като Азърбейджан, Туркмения, Армения и др. В Северна Америка бадема е пренесен в края на 18 век, а през осемдесетте години на 20 век САЩ вече заема първо място в света по производство на бадемови ядки. У нас най-подходящи условия за развитие на тази култура има по крайбрежието на Черно море, южните склонове на Стара планина, южните склонове на Средна гора, чирпанските възвишения, Сакар планина, склоновете по Източни Родопи обхващащи Хасковски и Кърджалийски окръг, части от северните Родопи обхващащи части от Пловдивски окръг, крайдунавския район от Силистра до Лом и Югозападния район включващ терени в Благоевградски окръг. Бадема се развива и плододава най-добре в райони, където зимата не е с големи температурни колебания, с мека пролет без чести повратни мразове и продължително лято. Допустима надморска височина за промишлени насаждения е 600 м. По отношение на влагата бадема е най-сухоустойчивия овощен вид отглеждан у нас.

За успешното му отглеждане без напояване е достатъчна годишна сума на валежите в рамките на 500-700мм. Трябва да отбележим обаче, че при валежи над 1000 мм дърветата изпадат в угнетено състояние и спират да се развиват. По отношение на почвата бадема е невзискателен, стига тя да е достатъчно дълбока и аерирана. Неподходящи за него са почви с ниво на подпочвените води под 2м. Сортове: В националната сортова листа на нашата страна на този етап влизат следните сортове: Старт, Аспарух, Приморски, Никитски 584, Никитски 526, Никитски 17-10 и Нонпарей. От всички гореизброени сортове първите два са плод на българската селекция по бадема и са получени в Опитна станция по овощарство и лозарство (ОСОЛ) - Поморие. Отглеждане Подготовка на почвата: Извършва се по следния начин. Първоначално при наличие на много многогодишни кореновоиздънкови плевели терена трябва да се напръска с раундъп с доза 1л/дка. След това, съобразно почвените анализи, е необходимо да се направи запасяващо торене с Р и К. След извършване на тези мероприятия се престъпва към риголване на почвата на дълбочина 50-60 см.

Необходимо е риголването да се извърши поне 6 месеца преди засаждането, за да може, ако през този период покарат някакви плевели, те да бъдат унищожени чрез няколко плитки обработки. Посадъчните дупки се изкопават около 1 месец преди засаждането и са с размери 50-50см. Засаждане: Извършва се в края на есента или през пролета. Преди засаждането корените на дръвчетата не се съкращават, а само счупените се отрязват до здраво.След засаждането почвата се уплътнява добре и се полива с 10-15 л вода. Разстояния на засаждане: Съобразно с редица опити проведени на различни гъстоти на засаждане в ОСОЛ - Поморие, за оптимална гъстота на засаждане при подложка горчив бадем трябва да приемем разстоянието 6х5 м. Подреждане на сортовете: Бадемът е самостерилен овощен вид, което налага засаждането на няколко различни сорта. В резултат от много научни наблюдения е установено, че за осигуряване на оптимално опрашване в една овошна градина минималния брой на сортове трябва да бъде най-малко три. Например: Приморски Приморски Ник526 Ник584 Приморски Приморски При подреждане на сортовете, освен от срока на цъфтеж, трябва да се изхожда и от качествата на същите като опрашители.

Резитба за формиране на подобрена чашовидна корона: Това е заоблена корона без водач, която създава известно удобство при механизираното прибиране на реколтата с вибратори. Съставена е от три скелетни клона, които израстват в различни посоки.За да се подобри срастването на скелетните клони със стеблото се избират такива клончета, които стоят едно от друго на разтояние 10-15см. Резитба през първата година: От всичките странични клонки се избират три добре развити и равномерно разположени в пространството, а останалите се отстраняват. Оставените клонки се съкращават на дължина от 1/2 до 2/3 на външна или на странична пъпка. Когато страничните клони са слаби, те се съкращават на две или три пъпки от основата им. По късно от тези пъпки израстват силни клончета, от които ще бъдат формирани трите скелетни клона.

Резитби за окончателно формиране: През следващите 2-4 години се оставя необходимия брой скелетни разклонения. Те трябва да са на 50-90 см едно от друго, със странично направление и наклон 30° спрямо хоризонталата. Друга важна задача е да се премахнат всички сгъстяващи клони и разклонения, особено тези, които се намират от долната засенчена страна. Основата на скелетните клони се почиства много добре от обрастваща дървесина. С това се цели да се осигури достатъчно място за захващане на скелетните клони от вибратора. Торене: За отглеждане на интензивни бадемови градини и получаване на високи добиви е необходимо ежегодно торене. Торене с азот: През периода на усилен растеж в младите бадемови градини е установено, че оптимална торова норма до встъпването им в плододаване е 8 кг/дка активно вещество N. Внасянето се извършва чрез разпръскване на тор около стеблото. При встъпване на дърветата в пълно плододаване се препоръчва ежегодно внасяне на N в границите 20-25 кг/дка (а.в.). През този период корените на дърветата са обхванали вече цялата площ и за това се извършва разпръскване на тор из цялата повърхност на градината.

Най-добре е 2/3 от торовата норма да се внесе през февруари и 1/3 през май. Торене с фосфор и калий: След извършване на запасяващо торене преди засаждането за следващите четири години, торене с тези торове не е необходимо, като след изтичане на този период е необходимо да се извърши почвен анализ и да се установи какво количество от Р и К трябва да бъде внесено. Обикновено за осигуряване на още четири години обезпечение на почвата с тези торове е необходимо внасяне на 80-120 кг/дка троен суперфосфат и 50-80 кг/дка калиев сулфат. Поливане: Бадемът е най-сухоустойчивия овощен вид отглеждан у нас, но за получаването на по-голям обем и по-качествена продукция е необходимо извършване на напояване. Към напояване трябва да се пристъпи когато пределната почвена влагоемност в коренообитаемия почвен слой спадне под 70%.Обикновено през сушеви години се налага извършване на 2-3 поливки с поливна норма 60-80 м2/дка. Болести и неприятели: Бадемът се напада от сравнително малко болести и неприятели. Най-важните от тях са: Ръжда - гъбата напада листата и леторастите. По горната страна на листата се образуват жълтеникави петна с големина 1-2 мм. От долната страна те стават кафяво-жълти и образуват многобройни прашести уредоспори.

По леторастите се образуват кафяви брадавички, които след разпукване отделят уредоспори. Борбата се води чрез две летни пръскания прз 10 дни с Пероцин 0,25% веднага щом забележим първите петна. Церкоспороза - Гъбата напада листата, леторастите и плодовете. По нападнатите органи се образуват светлокафяви петна с тъмен венец. По листата тези петна изсъхват и опадват и листата изглеждат като надупчени от съчмянка. Борбата се води чрез едно зимно пръскане с Косайд 0,3 % и две пръскания с Пероцин 0,25% преди и след цъфтеж. Струпясване - Гъбата заразява листата, леторастите и плодовете. При силно нападение леторастите изсъхват, а листата и плодовете опадват. Борбата се води чрез две летни пръскания прз 10 дни с Метил топсин 0,1% веднага щом забележим първите симптоми. Бадемов семеяд - Насекомото снася яйцата си по зелените плодове. След излюпването ларвите се хранят с ядката, а плодовете изсъхват и остават на дървото без да опадат 1-2 години. В сухите плодове ларвите презимуват и през април какавидират. Малко по-късно вече формираното насекомо започва да пробива отвори в сухите плодове и излита. Масовия летеж на семеяда е през май, като след оплождането женската започва да снася яйцата си. Борбата се изразява в двукратно пръскане по време на масовия летеж и 10-15 дни след това с Нуреле Д 0.05%. Беритба: Плодовете са готови за прибиране след разпукване, частично отделяне и засъхване на околоплодника. Този момент не бива да се пропуска, защото в противен случай при пълно изсъхване на околоплодника бадемовите плодове са слабопригодни за машинно отделяне на околоплодниците. За прибиране на бадемовата продукция са известни редица методи, но най-производителния е чрез използване на вибратор, който се монтира към обикновен трактор.

С помощта на стрелка снабдена с механичен накрайник за хващане се осъществява фиксирането на уреда за един от скелетните клони. Плодовете се стръскват в предварително опънати платнища. След тази манипулация обраните плодове се откарват на мястото, където ще бъдат почистени от околоплодниците със специално конструирана за целта машина. След почистването плодовете се насипват на тънък слой в закрити помещения или оранжерии за бързото им изсушаване. След изсушаването им до 10-12% влажност, плодовете могат да се съхраняват до 2-3 години в сухи и проветриви складове.