Подготовка на почвата за отглеждане на тикви

За отглеждане на тиквите се избират добре огрявани от слънцето и защитени от ветровете места с дълбоки, структурни, богати на хранителни вещества почви. Обработката на почвата зависи от предшественика.

При житни или други култури, които освобождават рано площта се извършва през есента дълбока оран на 30-35 см. Оранта се предшества от дискуване, за да се унищожи плевената растителност, с дълбоката оран се внасят оборския тор, фосфорните и калиевите торове. Тиквите реагират много добре на продълбочабане (разрохкване) на почвата на 40-45 см.

Напролет обработката трябва да създаде добър топлинен и въздушно-газов режим в почвата. За целта почвата се култивира 1-2 пъти на дълбочина 12-14 см без обръщане на почвения пласт, като се внасят по 25-30 кг амониева селитра на декар.

Във влажно време масово се развива кубинската мана – боледуват всички от семейство Тиквови

 

Сеитба на тиквите

Засяването се извършва, когато температурата на почвата на дълбочина 10 см достигне най-малко 13.7°С. При това се вземат предвид и възможностите за падане на късни пролетни слани, така че растенията да поникнат след като опасността от тях е преминала. За Южна България това обикновено е втората десетдневка на април, а за Северна България - между 20 и 25 април. За някои по-хладни райони в края на април. Мястото се маркира на разстояние 2х2 м или 3х1 м и се засява гнездово. Гнездата се правят с помощта на мотика, като се накопават с размери 40-50 см . Самото гнездо се издига от едната страна над повърхността на почвата, като се следи лицето на гнездото да е обърнато към юг, за да се огрява по-добре от слънцето. След накопаването на гнездата върху всяко едно се хвърля по 1-2 лопати (2-3 кг) добре угнил оборски тор. Това е много необходимо, за да може по този начин тора да задържа влагата и най-вече да поддържа повърхността винаги рохкава. Във всяко гнездо се засяват по 5-6 семена във форма на кръг на дълбочина 3-4 см. За да се осигури по-бързо и дружно поникване  на тиквите се практикува рътене на семената. Рътенето се състои в предварително накисване на семената в продължение на 10-12 часа в хладка вода 28-30°С. На големи площи сеитбата на тиквите се извършва със зеленчукови сеялки. За декар са необходими 300-500 г семена. По-добри резултати дава т.нар. етажна сеитба, при която част от семената (около половината) се засяват по-плитко или по-дълбоко.

 

Отглеждане на тиквички в тунели

Грижи след сеитбата

Грижи след сеитбата за отглеждане на тиквите се състоят в редовна обработка на почвата, борба с плевелната растителност, поливане, подхранване и др.

Първото окопаване на тиквите се извършва след образуване на първия същински лист. Второто окопаване се прави преди растенията да са развили напълно странични разклонения и да се покрие почвената повърхност. Тогава се оформя профила с оглед на гравитачното поливане, без да се заливат растенията. Когато растенията образуват 2-3 същински лист, те се прореждат, като се оставя по 1 растение в гнездо.

Тиквите се отглеждат при неполивни условия поради мощно развитата си коренова система и способността й да използва влагата от по-долните почвени слоеве. При продължителни и екстремни засушавания се тиквите се поливат най-малко 2-3 пъти, при норма 40-50 м3 вода на декар. Последната поливка на тиквите се прави до началото на образуване на завръз с диаметър 10-12 см.

През вегетацията се води борба срещу листните въшки и брашнестата мана.

Какво влияе на качеството на зеленчуците

Прибиране и добив

Продукцията се прибира към края на септември, след като листата започнат да прегарят, но преди да започнат есенните дъждове, с което се избягва вторичната вегетация. Обраните и сортирани плодове се използват за консумация след 20-25 дневно лагеруване, при което се подобрява качеството и съхраняемостта им.

Беритбата на тикви е ръчна. На големи площи представлява интерес прибирането чрез използване на транспортни ленти и машини. Откъснатите плодове се оставят pродължително време на слънце или под навеси за лагеруване. Тиквите издържат без повреди понижаване на температурата до -4, -5°С.

От декар средно се получава 3-4 тона продукция. По-високодобивна е Бялата тиква, от която понякога се получават до 6-8 тона от декар.