Наименования и синоними: лечебен исоп, хизоп, хисо.

Стопанско значение. Химически състав. Действие и приложение

Хизопът се използва повече като лечебна суровина, а така също и като подправка, а по-малко като етерично-маслена култура. Суровините, получени от надземната му цъфтяща маса (Herba Hyssopii), са основа за получаване на етерично масло (Оlleum Hyssopii), конкретни за лекарствени форми в медицината.

Синтезата на етерично масло е оскъдна - в изсушената цветна надземна част се съдържа от 0,2-0,9% и стига до 1,1%. Главна съставка на маслото са пинокамфон - 12-54%, изопинокамфон - около 33%, пинен - до 20%, камфор - 8-12%, цинеол - 9-12%, гераниол - 2-3%, борнеол - 2-3%, а също така и камфен, туйон, карен, линалол, кадинен и др. Етеричното масло е жълтозеленикава течност със силен камфоров аромат и слабо горчив вкус. Притежава противовъзпалително, епителизиращо, изпотяващо, спазмолитично, бактерицидно, апетитовъзбуждащо и газогонно действие. Намира приложение при изготвяне на парфюмни композиции, тоалетни сапуни, при ароматизиране на ликьори, бонбони и като подправка на ястия.

Освен етерично масло дрогата съдържа още танини - 5-8%, гликозида диосмин - 3-6%, хисперидин - 0,9%, органични киселини - урзолова, розмаринова, олеинова, захари, смоли, пигменти, горчиви вещества и други. Етеричното масло се използва както в официалната, така и в народната медицина, а като подправка - при месни и зеленчукови супи, сосове, при краставични и доматени консерви, безалкохолни напитки.

Културата е добър медонос. Има и декоративна стойност.

Ботаническа характеристика

Хизопът е многогодишно полухрастовидно растение от сем. Lamiaceae. На височина достига до 80 см. Има добре и силно разбита вдървесинена коренова система. Стъблата са изправени, многобройни, четириръбести, разклонени, в основата вдървесинени. Листата са противоположни, линейноланцетни, 2-4 см дълги, 0,4-0,9 см, с къси или приседнали дръжки. Покрити са с жлезисти трихоми, с етерично масло. Съцветието е класовидно и се образува на връхната част на стъблото. Цветовете са синьо-виолетови, розови или бели, събрани по 3-5 в прешленче в пазвите на листата. Чашката е звънчевидна, 5-делна, тичинките са 4, венчетата са двуустни, плодът е орехче, продълговатояйцевидно, тъмнокафябо, дълго 2-3 мм. Масата на 1000 зърна = 0,9-1,3 грама.

Цялото растение има приятен аромат и лютиво-горчив вкус.

Сортове и форми

В резултат на селекционната работа в Русия от хизопа са получени сортообразци с повишена продуктивност на зелена надземна цъфтяща маса - 1083 кг/дка. В Института по розата в Казанлък са създадени нови сортове хизоп. ДСК призна и районира през 1996-1997 г. сорта Средец.

Сорт Средец. Туфите са с многобройни стъбла (40-118), Високи до 65 см, цветовете са оцветени бледовиолетови, а венчелистчетата - синьо-виолетови. Растенията изцъфтяват В средата на юни и масово цъфтят през първата половина на юли. От сорта се прибира свежа маса средно около 1000 кг/дка с 0,257% етерично масло, или 2600 кг/дка. Етеричното масло притежава характерен, чист камфоро-подправъчен аромат, с изразена сладка нотка и траен, силен мирис. Изследвани са три форми, отделени в зависимост от оцветяването на венчелистчетата - синя, розова и бяла. Най-висок процент етерично масло е получено от бялата форма - 0,28%, а най-нисък - от синята - 0,17%. Междинно положение заема розовата - 0,22%.

Разпространение и райони на култивиране

В диворастящи находища хизопът се среща в Мала Азия, в районите на Алтай, Каспийско море и страните до Черно море. Често се среща в районите, заградени от Средиземно море и Алпите. През IX и Х век е пренесен от бенедектинците от Средиземноморието към средноевропейските страни и е разпространен най-напред в манастирите.

У нас в естествени находища вирее по сухите и варовити скали на Югоизточна България, Западна Стара планина и Белоградчишко. В цялата страна се отглежда в домашните градини. Преди 15-20 години у нас започна интензивно внедряване на хизопа като култура в районите, съоръжени с дестилерии.

На международния пазар маслото се заплаща добре - 120-180 щатски долара за 1 кг. Нашите производители направиха свръхпроизводство, цените силно се намалиха и това доведе до нерентабилност на културата.

Биологични особености и изисквания

Хизопът расте добре на слънчеви, отцедени, обаче леки, плодородни, дренирани почви. Предпочита карбонатните почви с неутрална и слабоалкална реакция. Изискванията му към топлината са високи, дава висок добив при високи дневни температури през вегетацията. Към ниските температури показва добра издръжливост, когато е в зимен покой, и ограничена - при младите поникващи растения и леторасли. Не понася засенчване - тогава рязко намалява продуктивността си.

Има добре разбита коренова система, която осигурява сухоустойчивост. Не е поливна култура и не понася заблатяване и засоляване на почвата.

Начини на размножаване

Плантациите могат да останат на едно място и 20 години, но растенията са най-продуктивни от 6-а до 10-а година. В началните етапи на внедряване, когато няма селекционирани високопродуктивни форми, хизопът може да се размножава семенно чрез производство на разсад или директна сеитба. При наличието на сортове добре е да се пристъпи към вегетативно размножаване - делене на храстите с вкоренени зрели и зелени резници. Обикновено хизопът заема малки площи. Имаме селекциониран сорт, което определя размножаването с вкоренени резници за най-изгодно.

Създаване на насажденията

Директната сеитба на семената за създаване на посеви от хизоп се практикува В страните с високо ниво на земеделието. Семената имат голяма кълняемост - 80-95%. Засяват се без предсеитбена подготовка през април на разстояние 70 см между редовете при посевна норма 500-600 г/дка, на 1,5-2,5 см.

Отглеждането чрез предварително произведен разсад е с висока сигурност и дава по-добри резултати. Семената се засяват на високи лехи с полиетиленови покрития в средата на март на 0,5-1,0 см дълбочина, на уплътнено легло и посевна норма 2-3 г/м2. Разсадът се изнася през втората половина на май или през есента - края на септември и октомври. Засажда се на разстояния 70/30 см, или около 4800 растения в декар.

За основното размножаване - вегетативно чрез вкоренени резници, посадъчният материал се произвежда по технология, сходна с тази за производството на вкоренени резници от лавандула. Резниците се получават от маточни насаждения над 2-3-годишна възраст през есента със зрели и през вегетацията - със зелени. Нарязват се с по 3-4 пъпки на 5-8 см дължина. Засаждат се за вкореняване в студени лехи на 4/4 см. Грижите за тях се свеждат до поливане, плевене, разрохкване и след една година резниците са готови за засаждане.

Избор, подготовка и основно торене на площта

Хизопът се отглежда извън сеитбообращенията на площи, освободени от едногодишни треви, зърнено-житни и окопни култури. Извършва се дълбока оран на 30-35 см с едновременно внасяне на торовете - 2-3 т/дка оборски тор, 20-25 кг/дка суперфосфат и 10-15 кг/дка суха калиева сол. Пролетта, преди засаждане, мястото се изравнява, бранува, култивира.

Засаждане

Мястото трябва да се маркира, редовете по възможност да са прави за улесняване на механизацията. Засаждането се извършва с разсадопосадъчна машина, която извършва много операции - разпределя посадъчния материал на разстояния около 30 см, засажда го на определена дълбочина, притъпква го и прави първата поливка. Тези операции на по-малки площи се извършват ръчно в предварително направени бразди, дълбоки 16-18 см.

Засаждането може да стане в два срока в зависимост от вкоренените резници - юни и октомври. Най-добре е да се прави през есента, за да навлязат в зимата вече прихванали се растения.

Грижи през вегетацията

През вегетацията се води постоянна ежегодна борба срещу заплевеляването - механична и химична. Окопаванията с машини между редовете се извършват 4-5 пъти, а в редовете - 2-3 пъти, най-вече през първата година.

Препоръчват се следните хербициди или нови, производни на тях.

Афалон 50 ВП -1 50-200 г внасян почвено или през време на вегетацията на културата, срещу едногодишни двусемеделни плевели. Трябва да се внимава разтворът да не попада по културата.

Базагран 480 СД - 480 куб. см във фаза 2-4-и лист на плевелите и културата.

Всяка година след втората, рано напролет, насажденията се почистват от сухите остатъци и с първата копан се внасят торове - N8Р8.

Не са отбелязвани икономически важни болести и неприятели и не се препоръчва борба срещу нападенията на универсалните причинители.

Прибиране на суровината и добиви

Като етеричномаслена култура за получаването на етерично масло хизопът се прибира във фаза на масов цъфтеж - юли до 15 август, Като се жъне невдървесинената част, състояща се главно от съцветия и листа. Прибирането може да се извърши с навесни косачки или лавандулов комбайн след втората година. На стръмни склонове Жътвата се извършва ръчно. Етеричното масло лесно се извлича чрез парна дестилация в дестилерии или в контейнери.

Добивът свежа надземна маса през първата година достига 300-400 кг/дка, а следващите години - 600-800-1000 кг/дка при средно съдържание на етерично масло 0,22-0,24%. Добивът на масло се движи в границите 2-3 кг/дка.

За семена хизопът се прибира през септември. Добивът варира 10-25 кг/дка.

Проф. д.б.н. Йордан ЯНКУЛОВ