Двама мелнишки братя, наследници на 130-годишна традиция, отглеждат традиционния за района сорт "Широка мелнишка лоза" и правят вино в изба на два века.

Подкрепа отвън за българските лозари и винари

Митко и брат му Атанас Манолеви, известни в района като "шестаците", отглеждат 50 дка лозя край Мелник. Залагат на типичните местни сортове, защото те са най-устоичиви и благодатни за техния край и защото те вярват, че традициите трябва да се съхраняват.

Пред Агри.БГ Митко разказва за мелнишките традиции и семейното производство на уникално вино.

Митко Манолев: „Много хора засадиха сортове, които са известни по целия свят, но не са типични за отглеждане в нашия район. Да, те са модерни, амбициозни, получават голямо финансиране, но губят уникалността на нашите вкусове. Има го инертният синдром за печалба у нас.

Често производителите не мислят за съхраняване на сорт, вкус, традиция, а гледат бързата печалба. Не че е лошо да се прави бизнес, но нека погледнем към Европа – там на първо място е уникалното, местното производство. При нас всичко е наобратно. Комбитата са по-евтини от седаните, ръчното производство е по-евтино от машинното. Това са унаследени от комунизма навици, когато домашното беше незаконно, демек, сега трябва да е по-евтино."

Въпреки че не получава европейско финансиране, а само плащане на площ, производството на Митко е известно в мелнишкия край, а в избата му се стичат посетители от цял свят. Винопроизводителят вярва, че винаги ще има кой да оцени хубавото и правено с любов вино.

Събиране на зелено: Кризисната мярка за лозарите е вече факт

Семейният бизнес на Манолеви не разчита на Държавата и застрахователите, за да опази реколтата си и да произведе качествен, уникален продукт.

Митко Манолев: "В България застраховането на продукция е „мижи Кьорчо да те лъжем“. Не вярвам и в „събиране на реколтата на зелено“, защото аз няма да правя оцет, а вино. При неузрялото грозде липсват много вкусови храктеристики, нужни за хубавото вино.“

Въпреки че звучи доста критично, Митко е оптимист за своето производство, защото вярва че спазва правилната формула. Има независимост и устойчиви лозя. Казва, че неговата ду́ша не се плаши ни от криза, ни от суша.

Митко Манолев: „Устойчиви лозя се отглеждат на правилното място. И това не важи само за тях. В Кюстендил, където казват, че стават най-хубавите череши, април месец има големи температурни инверсии и много мъгли. Черешите може и да са хубави, почвата да е добра, но климатът не е подходящ.

Защо в Петрич не се плашат от лоша реколта?! Защото климатът е подходящ. Там се плашат от нямане кой да им купи продукцията. Същото е и при лозята.

Нашият край е много благодатен за лозя. Мелнишките сортове са си за мелнишкия регион. Ако производителите гледат само обем и печалба и не се съобразяват с климатичните особености на районите и почвените характеристики, продукцията им винаги ще е застрашена.“

Какво трябва да знаем за резитбата на лозето?

Резитбата на мелнишките лозя също не е по мода. Традиционно лозарите зарязват насъжденията си около винените празници през февруари, но мелнишкият лозар казва, че това не е универсално правило и дори може да е опасно за лозата, ако се зареже твърде рано.

Митко Манолев: "Защо трябва да правиш резитба в замръзнало време?! Резитба се прави, когато времето позволява на лозата да се отпусне. Тогава дървесината става по-мека и по-лесно се реже. Когато е замръзнала, има по-голяма вероятност да се объркат нещата. За нашия регион най-добре е да се реже през март.

Някой лозари правят резитба и през декември, щом опада шумата. Това е, защото имат много лозя и нямат време, не могат да смогнат."

Митко насмогва, без да ползва чужда работна ръка. В стопанството работят само близки и добре обучени хора. Целият производствен цикъл е затворен в семейните традиции и умения.

В безизходица: Стопани наемат работна ръка от Украйна

Историята на двамата мелнишки братя е пример за устойчиво производство със затворен цикъл и силно местно присъствие. Те не желаят да се развиват в индустриални мащаби и не искат да изневеряват на поколенческите традиции.

Щастливи са с това, което правят и ще продължават, докато могат. Дали децата им ще унаследят изкуството на винопроизводството, Митко не знае, но е твърд в позицията си, че само отдадени на това хора трябва да го правят.

За финал мелнишкият винар разкри тайната на хубавото вино -  много любов и труд.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

С пет нови сорта грозде се хвалят в Плевен

Как да печелим пари с агротуризъм

Универсален робот за лозари прави работата на полето песен