Тайната на бизнеса: Как да създадете плантация за трюфели?

България е сред лидерите на пазара по износ на бял и черен трюфел в Европа, но какви усилия стоят зад един подобен бизнес и може ли фермерите да разчитат на постоянен доход от културни трюфелови плантации, пред Агри.БГ разказа Атанас Атанасов, който заедно с Димитър Димитров реализират на българския пазар култивирани заразени с мицел от деликатесната гъба фиданки. 

„Ние предлагаме на пазара 18 вида фиданки, които са с френски произход. В момента в Европа 90% от добитата продукция от трюфели идва от такива насаждения“, коментира Атанас Атанасов качеството на продукцията си. Самият той вече е създал в землището на Балчик 50 дка нови насаждения, разчита и на добива на около 40 дка стара, вече плододаваща гора. 
Сред видовете дървета, които са „заразени“ с трюфели, има дъб, цер, липа, бор, леска, габъри. 

Атанасов допълва, че в момента интересът към фиданките все повече нараства,  търсят се в Добруджа, Монтанско, в Пловдивско и от Балкана. Той споделя, че за успеха на подобно начинание най-важното е качеството на почвата, на която ще бъдат настанени дръвчетата. 
„Белият трюфел има повече претенции. 99% от насажденията са с черен трюфел. Той е по-евтин, но е по-разпространен“, допълва Атанасов. 

Фермери не могат да се регистрират като земеделски стопани. Защо?

По думите му преди засаждането на подобна градина, изследването на почвата е задължително. Ако се открие висока киселинност, гарантирано добив няма да има. Затова пък има решения, които само специалистите могат да препоръчат. 

„В момента в България има интерес към микоризираните фиданки, но всички хора очакват някакво подпомагане, субсидии за тази дейност, подобно на отглеждането на овощните култури“, коментира Атанасов. 

И макар да има добри добиви и печалби от подобно начинание, и първоначалната инвестиция не е никак малка.  За засаждането на 1 дка култивирана плантация за трюфели, са нужди поне 2500 лв. само за посадъчния материал, който включва 60-70 дръвчета на подобна площ. Те трябва да бъдат настанени така, че да не се образува плътна сянка, а шарена, за да могат да се развиват добре трюфелите, обяснява професионалният производител. Първите добиви от ценната гъба могат да се очакват едва след петата година. 

Факт е, че цената на трюфелите е висока, но всичко на пазара зависи от предлагането. Стойността за килограм черен трюфел започват от около 60 лв. и в добри години може да достигне до 150 лв./кг. От едно дърво пък минималният добив е около половин килограм, като при добри грижи, подобно на овощните градини – подрязване, напояване, окопаване, реколтата може да достигне и до 3 кг от дърво. Реализацията на българските трюфели за преработка е основно в Италия, пресни пък се изнасят за Германия, Австрия и други европейски страни.

Набезите по тези градини обаче също не са рядкост, затова те са снабдени често и с видеонаблюдение, а специалните кучета трябва да се обучават в добиване на гъбите. 
Едно куче може да набере до 1 кг трюфели на ден, като старите кучета стават толкова добри в работата си, че успяват да изваждат деликатесните гъби без да ги повредят, разкрива Атанасов. 

Според него обаче държавата трябва да отдели ресурс за подпомагане създаването на нови насаждения в сектора, за да се повиши качеството на продукцията и да се разработят нови дестинации за реализация.