Сред най-необходимите елементи, играещи жизнено важна роля в подхранването на селскостопанските култури, е сярата. Тя заема особено място. Макар количеството на потребление от страна на растенията да не е толкова високо, колкото в сравнение с азота, фосфора и калия, тя има значение за пълноценния растеж и развитие на културите.

Сортовата листа за 2018 г. е готова

В растителния организъм сярата присъства във вид на органични и минерални съединения и възлиза на около 0,2 – 1% суха маса. Да се замени с други елементи на минералното хранене е невъзможно, съобщава agrostory.com

Сярата активно участва в азотния и въглеродния обмен на веществата, в процесите дишане и синтез на мазнини. Тя засилва растежа и развитието на растенията, стимулира образуването на бактерии в кореновата система на бобовите култури и прави по-интензивна дейността на кореновата система. Това води до повишаване на устойчивостта на селскостопанските култури спрямо неблагоприятни климатични условия – повишаване или понижаване на температурите, суша, радиация и др. 

Този елемент е незаменим компонент на белтъчните съединения, витамин В1 и Н, липоевата киселина, глутатиона, коензима А, сулфолипидите, хлорофила и др. Поради това дефицитът му провокира нарушения в процеса на синтез на белтъци, което води до понижаване – до 40% на интензивността на процеса фотосинтеза и натрупването на разтворими азотни съединения – нитрити и нитрати.

Сярата участва в процеса на формиране на ред ферменти и етерични масла.

Осигуряването на достатъчно сяра на културите е едно от условията за получаване на богата реколта. Тя осигурява високо ниво на натрупване на захари и нишесте в храните, увеличава съдържанието на масла в семената рапица, слънчоглед, соя.

Разбира се, потребността на различните култури от сяра е различна.

Най-много от нея се нуждаят рапицата, репичките, чесънът, лукът, зелето, броколите и др. По-слабо зависими са цвеклото, царевицата, тютюнът, бобовите култури.

Картофите, зърнените култури (пшеница, ръж, ечемик, тритикале) и слънчогледът образуват група култури, за които значението на сярата в подхранването не е голямо. Количеството на усвоявания от тях елемент не превишава 15-20 кг/ха.

Трябва да имате предвид, че динамиката на потребление  на сяра зависи от фазите на развитие на културите. Например рапицата изпитва най-силна зависимост от елемента в периода на цъфтене и формиране на шушулки.

За пшеницата дефицитът на сяра е най-осезаем във фазата на „братене“.