Докато за потребителите по празниците темата за свинското има съвсем друг характер, то за производителите е време за равносметка. Свиневъдството у нас през 2022 г. също мина през редица изпитания. От едната страна, стари проблеми търсеха и намираха решение, от друга страна, се появиха нови, още по-сериозни предизвикателства. Агри.БГ разговаря за тазгодишните процеси в сектора с Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България.

Поглеждайки назад, равносметката през 2020 г. образно казано е била, че прасетата още са в калта. Тогава на преден план са били исканията на европейско ниво за облекчаване на рестрикциите, свързани с Африканската чума по свинете (АЧС). 2021 г. пък беше изпратена от сектора с протестна готовност във връзка с неизплатените средства за хуманно отношение към животните на фона на сериозна пазарна криза. 

Старите проблеми

Година по-късно страната ни е напът да постигне пререгионализация по отношение на АЧС на част от зоните в Северна България, които от 2-ра ще преминат към 1-ва, а други в Южна България ще преминат от 3-та към 2-ра, ако ЕК одобри подаденото искане от страна на сектора и БАБХ.

„За местния бизнес е много по-добре от 3-та да премине във 2- ра зона, защото може да продават животните си в страната. Рисковете за 1-ва зона обаче са много големи, защото появата само на няколко случая на АЧС при дивите свине означава обратно връщане във 2-ра зона.

Този проблем продължава да тлее и отново водим преговори с БАБХ и Земеделското министерство (МЗм), за да се обърне по-голямо внимание, защото се наблюдава силно възпроизводство на дивите свине и това може да застраши сектора. Трябва да се преразгледа начинът по който се ловува.

Създаде се междуведомствена група, която би трябвало да се събере след Нова година на тема АЧС между БАБХ и МЗм, вероятно в бъдеще ще трябват да се направят и промени в законодателството, обясни Михайлов.

Браншовият представител подчерта, че от две години свиневъдството работи на пълна загуба и едно от малкото положителни неща е, че тази година с редовното правителство беше уговорено изплащането на средствата по хуманно отношение. „Това беше глътка въздух. В противен случай можеше да се стигне до затварянето на много предприятия, особено малки и средни”, допълни той.

За проблема на свиневъдите, свързан с обезщетенията за животните, беше създадена работна група в министерството, която да обсъди промени в наредбата. По думите на Михайлов обаче решението е свързано с промени в  Закона за ветеринарномедицинската дейност.

„Досега абсолютно всички колеги, които пострадаха и заведоха дела, ги спечелиха, това показва, че самата наредба и нещата, записани в закона, не кореспондират с действителността. Регламентът в него казва, че всички разходи, свързани и с почиствания и с обезщетения, се поемат от държавата, като 70% от тях са европейски средства. Когато се заведат дела обаче, държавата не може да използва съфинансирането от Европа и плаща цялата сума от националния бюджет, което ощетява и нея”, подчерта Димитър Михайлов.

Новите предизвикателства

Вследствие на войната в Украйна ценните на суровините за производството на фуражи скочиха двойно и тройно. Това се отрази на себестойността на производство и в свиневъдството. Във тази връзка секторът получи 25 млн. лв. помощ, която също се е отразила положително на производителите по думите на браншовика. Надеждите на бранша са, че помощта ще е възможна и през следващата година, както и че другите плащания за сектора ще бъдат навременни и отговарящи на действителната ситуация.

„В момента текат преговори за новия петгодишен програмен период за хуманно отношение към свинете. Подали сме своето предложение за ставки към министерството, те са съобразени с коефициента на инфлацията и реалните стойности на средствата за производство. Може да изглеждат значителни, но това в момента показва пазара и разчетите са абсолютно по пазарни цени”, сподели още Михайлов.

Бъдещите опасности

И тази година пазарът на свинско в Европа намалява -  отчита се средно около 6% спад на производството на свинско месо в Европейския съюз, който се дължи според експертите както на проблемите с чумата, така и на Зелената сделка. Обсъжда се намаляване на индустриалните емисии, като се въведе изискване за производството – при над 150 животински единици да се мине към комплексни разрешителни и вероятно да се въведат такси за замърсяване с емисии. 

„Асоциациите на свиневъдите и на птицевъдите написахме заедно писмо до всички европейски депутати в Комисията по земеделие в ЕП със становище за така предложените промени в директивата”, заяви Михайлов. Двата сектора настояват изискуемите прагове да не бъдат променяни на този етап. Досега действащите такива за свиневъдството са 2000 свине над 30 кг и 750 свине майки. „Над тази бройка се изисква да има комплексно разрешително. Една свиня майка е 0,5 животински единици. Сами можете да си представите при изискване за 150 животински единици колко много се сваля прага”, припомни браншовият представител и коментира още:

"По анализ на агроминистерството, ако сегашните изисквания засягат 40% от свиневъдството у нас, то падането на праговете би обхванало 95% от сектора, което ние считаме за изключително притеснително. По-малките и средни ферми попадат под удара на тази директива.

В Западна Европа самата структура на стопанствата е с по-малък брой животни и с падането на този праг се очаква да бъдат засегнати около 18-20% от местните ферми. В страни като Нидерландия, Испания, Германия, Дания, Франция и т.н. се наблюдава едно свръхпроизводство, което означава, че те могат да задоволят местния си пазар и да изнасят." 

Димитър Михайлов: В същото време ние задоволяваме около 40% от местното потребление и имаме 60% внос, което ни поставя в абсолютно неконкурентна позиция.

В писмото до евродепутатите браншовите представителства са дали предложение тези прагове да бъдат намалени, когато дадена страна от дадено въдство осигурява поне 90% от местното потребление, защото в противен случай ще се засегне почти целия сектор, което ще откаже редица от производителите и ще доведе до увеличаване на вноса. „Този внос е свързан с транспорт. Един транспорт от 3000 км е пак вредни емисии и така се губи ефекта от цялата тази политика. Затова е нужно много внимателно да се подхожда, когато се прилагат такива мерки”, категоричен е за финал Димитър Михайлов.