Африканската чума по свинете и през изтичащата 2021 г. удари с пълна сила няколко свинекомплекса у нас. Но не само тя стовари удари върху фермерите. „Пазраната чума” и увеличаващите се разходи за производство изправиха свиневъдите пред сериозни предизвикателства и заплаха от фалит. Стигна се дори до протестна готовност, която по споделено от сектора още не е преминала.

За проблемите и възможните решения в сектор свиневъдство говори пред Агри.БГ изпълнителният директор на Асоциацията на свиневъдите в България (АСБ)  Димитър Михайлов.

Г-н Михайлов, какви бяха основните проблеми в сектора през изминаващата вече 2021 г.?

Африканската чума по свинете продължава да съществува и поредна година засегна ферми. Макар че вече не се говори така за нея, тя продължава да е доста сериозен фактор за проблемите на бранша. Това, което се случи в Азия, намаленият износ, свръхпроизводството в Европа, което се отрази на цените, прибавяме и COVID-19, инфлация, поскъпване на суровините за производството на фуражи... Тези фактори поставиха индустрията в изключително тежко положение, да не говорим за България, където самото производство не е достатъчно голямо и в момента.

Както в Европа, така и у нас се наблюдава намаляване на броя на отглежданите свине, това се прави с цел икономия, защото загубите са жестоки.

Пазарът позволява ли компенсиране на разходите – позволява ли скок в цените? 

Не. Проблемът е сериозен, финансов. Дори на европейско ниво той все още се подценява. Смята се, че при свръхпроизводство пазарът ще урегулира цените. Инфлацията се оформя като по-дългосрочна от твърденията. Има дългосрочно заложени дисбаланси.
Вече са изцедени силите на бранша, специално за България, освен тези, които оперират с внос. Поради пренасищането на пазара вносното месо е на изключително ниска цена и с него те могат да произвеждат по-евтини продукти, докато месото за прясна консумация няма как да го направиш на по-ниска цена. 

Какви са текущите изкупни цени и доколко те покриват себестойността?

По данни на Европейския съюз (ЕС) между 30 и 40 евро в момента се губят на прасе в свиневъдния сектор в Европа. Себестойността е по-висока от цената за реализация. За целия ЕС цената на трупното свинско месо през 2021 г. при най-широко разпространените класове – Е и S, цената е спаднала с 8,2%. В 5-годишен период тази статистика отчита спад от около 15%. 

В същото време за септември цената на годишна база на твърдата пшеница се е покачила с 63%, на царевицата с 50%, ечемикът - 34%. По данни на Националния статистически институт (НСИ)  твърдата пшеница от 2015 г. до 2020 г. се е повишила с около 28%, ечемикът с 24%, царевицата с 42%, соята с 61%, а средно за 5 години изкупната цена на свинското е намаляла с около 19%. Като прибавим и годишния спад на изкупната цена на живите животни у нас от януари 2020 г. до декември 2021 г., който е около 40%, говорим за една трайна тенденция, в която се вижда как разходите се увеличават постоянно, а приходите – намаляват.  Цената на свинското сега е около 2,05 лв./кг – категорично не може да покрие загубите.

За да оцелеят стопаните сигурно ще се наложи да икономисват от дейностите по отглеждане. Какви рискове крие спестяването на разходи?

Рисковете са много сериозни. Ако преди родното производство задоволяваше 40% от нуждите на вътрешния пазар, в момента не мисля, че задоволява повече от 30%. В тази ситуация се кара на резерви, които фермите са имали и са почти или напълно изчерпани. 

Много е важно да се отбележи, че не всички свиневъди работят при равни условия. Някои имат собствена земя и месопреработка, други – не. Първите успяват да свалят себестойността, защото 70% от нея се формира от стойността на фуражите. Сериозни са и разходите за ток. Цените на електрическата енергия на свободния пазар от 119 лв./мВтч за 2020 година скочиха към декември 2021 г. до 491,37 лв./мВтч. 

Повечето свиневъди в нашата асоциация нямат кланици или те са от типа санитарни такива. Основната им дейност е производството на живи животни. Те ги продават на месопреработвателите. При по-малките производители е още по-критично положението. Сигналите от тях са, че купуват храна месец за месец. 

От бранша няколко пъти имахте срещи с представители на служебния кабинет. Постигнахте ли желаното и какво още очаквате? 

Като цяло свиневъдният бранш тръгна да търси контакт с държавните институции. Написахме писмо до служебния премиер Янев, с копие до министър Бозуков, направихме среща с икономическия министър, пуснахме искане за актуализация на бюджета, настояхме пред министерството да се отделят допълнително средства за хуманно отношение към животните.

Както знаете, има неизплатени суми за 5-годишния период на обща стойност 23 млн. лв., плюс 7 млн. лв. за обезщетения, които се водят по дела. 4,5 млн. лв. от тях вече са спечелени и за останалите се предполага същото. Говорим за едни 30 млн. лв., които не са достигнали до бранша и то в най-тежкото време на АЧС и т.н. 

Сектор свиневъдство не се води чувствителен и не ползва Ковид мярката. Ние седим в периферията и не можем да получим дори това, което ни се дължи. Във времето, в което водихме тази кореспонденция имах чувството, че има едно недоразбиране и мислене, че ние преувеличаваме своите проблеми. Но погледнете статистиката.

Остана непонятно защо държавата не пожела по никакъв начин да помогне. Поставихме искания, които казаха, че не могат да бъдат изпълнени, след което се стигна до там, че започнахме да обсъждаме провеждането на протест.

Официално го заявихме пред министерството, в резултат на което получихме една почти мигновена реакция. На среща в министерството за пореден път поставихме исканията си и получихме уверения, че при формирането на бюджета за 2022 г. на Държавен фонд „Земеделие” ще бъдат поискани пълното изплащане на тези суми, които са на обща стойност 58 597 000 лв.

До момента имаме такова уверение, но винаги стои едно „но”. Нека видим какво ще каже Народното събрание. 

Страната ни вече има редовно правителство. Какви ще са исканията на бранша към новата власт и кое е най-нужната стъпка според вас, която трябва да бъде направена?

Нашата позиция е, че ние продължаваме да сме в стачна готовност и в зависимост от това, което се случи през следващите месеци, ще предприемем съответните действия. Смятаме активно да преговаряме и с новото управление, защото държавата в такива моменти трябва да помага за оцеляването на бизнеса и нещо много по-важно – генерално да се изготви Стратегия за развитие на животновъдството, аз не виждам такава през годините. 

Ако една Нидерландия, която е 1/3 от територията на България произвежда 25% от зеленчуците в света и има около 13 млн. прасета, то ние тук броим едни 500 хил. прасета.

Предвид всички условия, които имаме, нашето селско стопанство в по-голямата си час, като изключим зърнения сектор, разбира се, е много по-изостанало от всички останали страни. Но ние имаме предпоставки да развиваме много добре тази индустрия. Убеден съм, че свиневъдите ще се борим докрай, защото ние просто нямаме избор.