Преди пагубната за свиневъдите 2019 г., когато много индустриални ферми „паднаха под ножа“ на чумата по свинете и стопанствата тип личен двор бяха доброволно или принудително ликвидирани, българското свинско месо задоволяваше 70% от потреблението. Сега този процент е не повече от 40, коментира Полина Хаджистоева, председател на Асоциацията на свиневъдите в България, пред БНР.

Криза: Ще отпадне ли държавната помощ за свиневъдите?

В края на 2020 г. земеделският министър обяви, че близо половината ферми, които пострадаха от АЧС, вече са репопулирани. Фермите имаха възможност да получат и субсидии, с които да подобрят биосигурността си. Засега обаче те са далеч от пълния си капацитет на работа.

„Процесът е дългосрочен и изисква време. Нужни са около година и три месеца, за да може от едно прасе да изкараш първите приплоди, готови за клане. Колегите по Нова година изкараха първите животни, но ще трябва време. Те не възстановяват на 100% мощностите си. Започват плавно, защото рискът все още съществува. Трудно се стартира, камо ли да започнеш на пълния капацитет, на който си работил“, обясняват от Асоциацията на свиневъдите в България.

Полина Хаджистоева: Не всички ферми са възстановили производството си, защото все още изграждат необходимите мерки за биосигурност. 

Според нея и колегите й единственият начин за ограничаване на заболяването е имунизацията на свинете. Вирусът продължава да се открива в диви прасета. Опасността е особено голяма за част от фермите, които са близо до гори. Не може обаче да се говори за тяхното преместване, защото е нужен огромен финансов ресурс

Полина Хаджистоева: Ваксинацията е начинът за справяне със заболяването.

„В момента правим подсилване на мерките за биосигурност. Налагаме изцяло нова система за контрол и самоконтрол в свинекомплексите под ръководството на БАБХ и непрекъснати срещи с МЗХГ, чрез лекции, обучения. Има много етапи на контрол, които да ограничат до минимум проникването на заболяването в обектите“, казва за финал свиневъдът.