Африканската чума по свинете (АЧС) върлува основно в районите, в които се отглежда фуражна царевица и там, където има повече ловни стопанства. Това смята Филип Харманджиев, който отглежда свине, включително и животни от малко познатата у нас порода Мангалица.

И чумата по свинете не стихва

Чумата вече взе жертва над 30% от отглежданите прасета в страната. Болестта удари няколко големи свинекомплекса, но и много малки ферми. Вирусът стана причина за унищожаването на хиляди домашни животни, за които стопаните се грижат в дворовете си.

Според разпоредбите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) дори само едно животно във фермата да даде положителна проба, се унищожават всички, които са били в контакт с него, а също и всички домашни дворни прасета в трикилометровата предпазна зона около стопанството.

Засега няма изгледи да спре разпространението на заболяването, въпреки че от Министерството на земеделието въведоха строги мерки и разработиха амбициозен план за справяне със ситуацията.

Един от основните преносители на заразата, според Филип Харманджиев, е фуражната царевица.

"Царевицата е вкусна за свинете, щом достигне млечна зрялост. От този момент до прибирането й тя стои 1-2 месеца на полето. В нивите се заселват диви прасета и когато някое от тях умре, другите го изяждат, но малки части от труповете остават. Те се прибират в силозите заедно със зърното. Дори много мъничка част от него да е заразено, когато то влезе във фермата, не ви питат дали е болно само едно прасе, унищожават се всички", обяснява фермерът.

Затова и чумата не изчезва от районите, в които се отглежда царевица за фураж и има диви свине. Тук е и другата проблемна точка - ловните стопанства. Те подхранват и развъждат животните, увеличават популацията им и така спомагат за разпространението на заразата.

Самият Харманджиев е спрял да храни животните си с царевица и е осообено внимателен към зърното, което идва от региони с много диви прасета. Големите ферми имат изключителни мерки за биосигурност, обяснява той.

При повечето от тези, които бяха заразени, не се знае как е влязъл вирусът. От началото на епидемията от АЧС са избити около 200 000 прасета от общо 600 000 в страната.

"За много от случаите няма работна хипотеза как е възникнало заболяването. Аз като стопанин спазвам мерките за биосигурност, но основното нещо за мен е, че не храня с царевица и задържам фуража максимално дълго време. Купувам фураж само от места, които са отдалечени от зоните с диви прасета", казва Харманджиев.

Да се открие зараза във фуража не е възможно, защото няма лаборатория, която да изследва за наличие на вируса, обяснява Харманджиев.

В неговото стопанство, което се намира в района на Сандански и прасетата живеят навън, всяка седмица се правят проби за АЧС. Наблизо е имало случаи на заразени с чума диви свине, но те не са много. 

Харманджиев смята, че начинът, по който се грижи за животните, допринася за тяхното здраве и добро състояние. Те са на полето, но оградени, като загражденията периодично се местят. Наричат го пасищно отглеждане, но то не е точно такова.

"Това е по-скоро лагерно отглеждане. "Пасищно" означава начин на хранене. В Европа има изисквания към начините на контрол и заграждане. У нас, когато се каже "пасищно" отглеждане, се визира метод отпреди 100 години, когато просто са отваряли вратата на обора и са пускали прасетата навън. Това бих го нарекъл неконтролирано пасищно отглеждане", обяснява свиневъдът.

Когато животните са пуснати безконтролно навън, стопаните не знаят къде са и с какво се хранят, дали не са погълнали заразено животно. Така се повишава рискът за биосигурността. Ако прасето е оградено, то пак пасе, но във всеки един момент собственикът знае къде е и какво яде. 

Пасищното отглеждане, както е описано от законодателя в момента, не предполага свинете да се отглеждат на собствена земя, която не е гора и не е държавна или общинска собственост. На практика няма хипотеза да се грижиш за прасетата на собствена земя и те да пасат, казва Харманджиев.

А в световния опит това е легитимен метод - по-евтин, по-добър за консуматорите и животните. Пасищното хранене дава имунитет, комфорт и здраве, както и и по-добро месо. Продуктът е по-питателен и по-полезен за хората, а освен това е с по-разумна инвестиция в активи, твърди Филип Харманджиев.

Според него типичните лагерно отглеждани прасета у нас, които живеят в затворени пространства, а не навън, реализират по-висок биориск до момента и струват много пари за обезщетения на данъкоплатеца.

До 31 март: Всички прасета във фамилни ферми с ушни марки

Друг способ, който използва фермерът, за да предпази животните си от често срещани зарази, е да редува видовете, отглеждани на едно пасище.

"Ако отглеждаш едно нещо, това означава да отглеждаш и болестта на това нещо. Когато видовете са няколко, едното животно пази другото. Когато се редуват животните на едно пасище, то се обеззаразява - от смяната на гостоприемника и също - от слънцето, което е универсален стерилизатор", разказва Харманджиев.

Той мести на всеки три дни прасетата, кравите и кокошките, за които се грижи на ново място. За него инвестицията в сгради е твърде висока и негъвкава. А хуманното отношение е много по-евтино, смята стопанинът. Не се налага строеж на масивни конструкции, добавя се и към храната на животните с това, което си намират навън, спомага се за опазването им от болести.

Затова за него този вид лагерно отглеждане с пасищно хранене е най-добрият, евтин и здравословен начин за грижа за животните, а и за повишаване на качеството на крайния продукт.

 

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ:

На дневен ред: Новите изисквания към животновъдните обекти

Ваксина: Учени срещу АЧС, какви са резултатите?

Как изглежда 9-етажна свинеферма отвътре?