Предизвикателствата пред българското земеделие през последните години са много. Един от секторите, който почувства най-осезаемо промените в икономическата конюнктура е зърнопроизводството.
Трудностите и възможните решения в условията на променящите се пазари и климат, коментира за Агри.БГ Светослав Русалов, земеделски производител от района на Пловдив и бивш председател на Националната асоциация на зърнопроиводителите.
„Зърнопроизводството претърпя две много кризисни години, в първата силно ни повлия украинският внос, а през 2024 г. - сушата в региона. Тя оказа своето негативно влияние и ние реколтирахме изключително слаби добиви, а финансовите ни резултати са отрицателни“, споделя той.
Според Русалов в момента има раздвижване на зърнения пазар в положителна посока, цените се повишават леко, но се усеща негативният натиск на политиките, които се водят на световно ниво, а те са за потискане на цените като цяло.
В България не можем да влияем по никакъв начин на световните борси, затова сме потърпевши от негативното им влияние“, казва още зърнопроизводителят, който е убеден, че лекото покачване не е достатъчно да компенсира слабите добиви. Заради сушата резултатите клонят към нула. От тези леко завишени цени ще се възползват само колегите му, които имат складове. А тези, които са ожънали и са продали по време на жътва, съответно не могат да спечелят от тези повишения.
Съдбата на плащанията на единица площ вълнува фермерите, темата беше коментирана и по време на семинара “Сила в съюза - богатство в земята”, който се проведе в Пловдив. Очакваното приемане на Украйна в общността ще промени кардинално европейското земеделие и това също притеснява зърнопроизводителите.
„Субсидията на площ изигра своята роля в годините от приемането ни в Европейския съюз досега. Ние много пъти сме се замисляли – дали да ги има, дали да ги няма. Развиваме много конкурентоспособно и добро земеделие на нашата територия. Земеделците са с много добро интелектуално ниво и можем да постигнем високи резултати при добра година.
Затова многократно сме заявявали, че бихме желали да няма субсидия на площ в цяла Европа. За да можем да бъдем при еднакви условия, тъй като до момента субсидията беше много диференцирана – старите членове получаваха много по-голяма субсидия, отколкото новите страни – членки и това ни поставяше в неконкурентоспособност. Затова винаги сме настоявали да има изравнени субсидии или нулеви“, сподели още той.
За него особено притеснително е приемането в ЕС на една нова страна – членка като Украйна, тъй като тя може сама да изхрани половината население на Европа.
„И естествено, че ние близките около Украйна държави ще бъдем най-потърпевши, тъй като най-лесно се доставя стоката в съседните държави и това би обрекло нашия бизнес на невъзможност да се самовъзпроизвежда“, обобщава Русалов, който очаква и тази година да бъде заложена Украинската помощ, понеже е глътка въздух за земеделците.
Променящият се климат и трайната тенденция към засушаване са в центъра на вниманието на стопаните, които търсят решения за справяне с безводието. За част от земите в своето стопанство Светослав Русалов вече е намерил решение в напояването и има намерение 1/5 от площите му да бъдат поливни.
Светослав Русалов: С промяната на климата се оказа, че ние не можем да намерим култура, която да е доходна за нашия регион, ако не се полива. Дотам стигнахме, че се чудим какво да засеем.
Единствено на поливните площи засега гледам царевица за зърно, тъй като тя е единствената зърнена култура, която се отблагодарява адекватно, когато се полива, добавя земеделецът.
Въпреки сериозния си опит в зърнопроизводството, Русалов има притеснения за развитието на бизнеса, тъй като климатичните предизвикателства са непредсказуеми.
„Ако климатичните условия отново ни повлияят негативно както миналата година, то няма смисъл да продължавам да гледам зърно. Поне в нашия регион се оказва, че ако има и трета година на загуба – много колеги ще се откажат, включително и аз. Ще направя равносметка и ще освободя площите, които не са ми рентабилни“, сочи неговата равносметка.
7 КОМЕНТАРА
05.02.2025
05.02.2025
05.02.2025
05.02.2025
04.02.2025
04.02.2025
04.02.2025