Идеята е да покрием два от основните приоритети на българското председателство  – дигитална икономика и приобщаването на Западните Балкани.  С колегите от ФАО преценихме, че това е много добра пресечна точка.
 
 
Считам, че точно сега е времето да започнем да говорим все по-усилено по темата за дигиталното земеделие, защото цифровите технологии така или иначе навлизат не само в земеделието, но и във всички сектори. Има и много голям интерес, който идва от самия бизнес. Така председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова представи мотивите за провеждането на  тридневния форум на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“.
 
Организатори на събитието, което се провежда от 18 до 20 април в България, са Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Институтът за агростратегии и иновации, в партньорство с Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). 
 
Виждаме, че все повече фермери се интересуват и питат какви са възможностите и дигиталните инструменти, които могат да приложат, къде да намерят повече информация за тях и това събитие предимно ще помогне именно на тях, обясни Боянова. 
 
Тя посочи, че в рамките на трите дни на събитието има заложени различни формати. В сряда бяха посетени ферми, в които можеха да се видят в действие някои дигитални решения, които вече се прилагат. 
 
„Нарочно подбрахме различен вид стопанства – големи, малки, животновъдни, картофопроизводство, зърнопроизводство, за да може всеки един да добие представа какви са ползите от използването на такива дигитални решения. Видяхме софтуери при доене на кравите, за хранене на животни. Беше показано и как в картофопроизводството може да се справим с проблем като наводняване на почвата, а също така и как работят трактори, свързани в мрежа“, разказа Боянова.
 
 
По думите й това са реални възможности за подобряване на съответния агробизнес.
„Във втория ден се фокусирахме върху инфраструктурата, която е необходима, за да могат фермерите да използват дигиталните иновации“, отбеляза експертът.
 
Специалистите на форума обсъдиха широколентовия интернет, wi-fi в селските райони, уменията да се работи с дигитална комуникация и инструменти. Беше засегната необходимостта и възможностите за финансиране, а също и какви са източниците на това финансиране.
 
Бяха обсъдени и кои са участниците в този процес, като Националната служба за съвети в земеделието, ресорното министерство, науката, индустрията.   
 
 
„Засягаме и необходимостта за национална стратегия за дигитално земеделие, защото се вижда, че във всички страни има специфики, които трябва да бъдат обсъдени. И сме изправени пред факта, че имаме бързо навлизане на такива технологии и от друга страна трябва да знаем каква е готовността на фермерите бързо да ги приложат в техните стопанства и какво е необходимо да се направи всичко това“, подчерта Светлана Боянова. 
 
Тя посочи, че утре в Националния дворец на културата – 20 април – в третия ден на форума, ще се обърне внимание върху дискусията по тази тема, но вече на политическо ниво.