Има много опции, които съществуват по програма „Хоризонт 2020“, но как да влезем в нея, като нямаме оперативни групи? Как мярка 16.1 може да помогне на фермерите да подобрят работата си, разговаряме със Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. 
 
- Да погледнем индикативната програма за следващата година. Какво ви прави впечатление  там относно  мерките, свързани с иновациите?
- Просто ги няма за пореден път. За мен иновациите си остават приоритет на хартия. Бих казала, че те са приоритет за ЕС, но не за България. Ние със сигурност ще изостанем във въвеждането на иновациите в българското земеделие. Иновациите се разбират от хората погрешно.  
 
 
Тъй като в мярката, която те познават добре, това е мярка 4.1 за инвестиции, се казва, че ако имаш патент, тогава можеш да получиш точки и всички си мислят, че това е иновацията – получаваш точки за патент. А всъщност идеята на ЕС е внедряване бързо на иновациите, на бързи решения. Такива, каквито за конкретното стопанство ще бъдат иновативни решения. Въпросът е в сътрудничество с неправителствения сектор, IT компания или с научно звено. 
 
- Учените ще могат ли да се включат?
- Могат. Но трябва да отворим мярка 16.1 за целта.  Да речем, че сте фермер и имате проблем, а аз съм от университета. Правим бизнес план. Казваме, че трябва да тестваме идеята три години и че на всяка година ще се получават конкретни пари за оперативна група, която сме си направили. След това се покриват текущи разходи за разпространяването на знанията. Може да получим пари за нашата идея и като  инвестиция.
 
Тук не говорим за купуване на машина. Ние можем да си я наемем – разходът за наем на машина пак е възможен, стига да си решим въпроса, не със закупуването на инвестиция – тогава си отиваме по мярка 4.1. Но дори да имаме възможност за инвестиция по 4.1, ние пак не си решаваме въпроса и тогава отиваме в 16.1. 
 
Това е огромната разлика за иновацията, която се има предвид в сегашния програмен период. Дори в момента се прави едно проучване „Как действа Европейското партньорство за иновации в земеделието в рамките на ЕС“? Но ние дори не сме започнали. За какво говорим? Има много опции, които съществуват по програма „Хоризонт 2020“. Тя е насочена пак към иновации в земеделието през т.нар. multi actor approach – тогава, когато включваш много участници, заинтересовани от внедряването на иновативен продукт и се дават повече точки, ако си включил в твоя проект например оперативна група от Германия или от Италия.
 
Ние как да влезем в „Хоризонт 2020“ като дори нямаме оперативни групи? Те са свързани нещата. ЕС прави свързани политики, а не изолирани една от друга. Ако ние изоставаме в една от политиките, неминуемо ще се отрази в нашия потенциал за участие в друга политика.  
 
От института няма да чакаме стартирането на мярката. Решили сме да работим въпреки всичко по темата за иновациите. Има една фигура в европейското законодателство, наречена иновативен брокер и той има за задача да свързва хората за хубави идеи. Т.е. дори донорът да не бъде Европейския съюз, ние искаме да правим оперативни групи, да подготвяме оперативни групи, които ако се отвори мярката, ще кандидатстват по нея, а  ако не -  те могат да кандидатстват с голям успех и в други програми и донори.
 
Не го правим като оперативна група, защото нямаме отворена мярката, но такъв един проект преспокойно можеше да кандидатства по мярката, ако беше отворена. 
 
Много е важно, когато се мисли как да се пусне тази мярка, министерството да определи приоритети. Казваме например, че най-голям проблем в момента в България са късите вериги, т.е. продажбата, пазара.  Тогава искаме иновативни проекти, които да решават само такива проблеми. Не да пускаме по принцип иновативни проекти. Или казваме - в животновъдния сектор ще искаме само иновативни проекти.
 
Когато имаш много внимателно поставен приоритет и когато искаш да постигнеш определени показатели, тогава много лесно могат да бъдат оценени такива проекти дали са иновативни или не. Трябва да е нещо незадължително ново, може да е познато ново. Но пригодено към конкретен производител. Не по принцип.
 
 
 - Какво е AKIS и с какво може да е полезен на българските фермери?
- AKIS е мрежата, в която работят всички актьори, свързани с иновативната система в определена страна-членка. Тя се казва Agricultural Knowledge and Innovation Systems. Тук идеята е още от самото начало, от разработката на идеята, да включим всички заинтересовани съветническа мрежа, защото тя е най- близо до земеделския стопанин.  
 
Тук могат да се включат всякакъв вид субекти, които могат да допринесат за внедряване на иновация в практиката. AKIS, най-просто казано, е мрежа от хора, които си говорят помежду си и решават конкретни въпроси. Това е интерактивен подход и част в него може да бъде оперативна група или пък участие в „Хоризонт 2020“. Всичко това е интерактивна иновация. 
 
Слушах напоследък как не искат да дават пари на Селскостопанската академия от държания бюджет. Според мен е крайно време да излезем от тази тема за малко и да видим има ли налични други възможности. Има и това е една от тях - мярка 16.1. Ние просто трябва да имаме по-активни личности, защото ми направи впечатление в Германия дори и съветническата мрежа им е частна - не е държавна. И там предлагат да речем 40 пакета от съветническите услуги. 
 
- Какво представляват тези пакети?
Примерно, мен ме интересуват неща, свързани с производството, чисто агротехнически и понеже гледам череши, ме интересува да ми се дадат всички съвети за череши.  Другият пък иска да внесе иновативност и има нужда от съвет как да си напише иновативния проект. На него му се добавя нещо към пакета, който ще получи. Той може да иска да се свърже с умен. Намира му се учения, който може да му реши въпроса.
 
Ние нямаме още тази база данни. Много често се случва българските земеделски стопани да не могат да намерят това, което търсят. Тогава можем ли да си поканим някой от Вагенинге университет или от Дания? Можем ли да го включим в оперативната група? Ами това трябва да бъде написано черно на бяло. Ние дори все още не сме започнали да я пишем.
 
- Службите за съвети в земеделието подготвени ли са, за да помогнат на фермерите за иновации?
- Все още в нашата държава т. нар. система за иновации, която включва национална селска мрежа, съветническата мрежа, консултанти - все още за съжаление не са готови за иновативна дейност. Те със сигурност знаят за това, но очевидно това не е приоритет. Как да работи една служба, когато не й е зададен приоритет? Да им се дадат финанси, защото съветническата служба е най- близо до хората. Тя ходи до всички няма значение малки големи и затова трябват пари. Нали трябва да отиде с колата до стопанството да го пита има ли проблем. 
 
Миналия месец в Будапеща  участвах в среща със съветническите мрежи. Разгледаха се  два документа – единият  беше „Бъдеще на съветническата услуга“  -  кой може да бъде съветник, на какви изисквания трябва да отговаря, на какви критерии, а вторият  какво да бъде земеделското образование в страните-членки, какъв формат. Защото във всички страни-членки връзката очевидно е прекъсната между образованието и бизнеса. 
 
В този смисъл всички много си го говорим обаче нищо не правим. Това е проблемът.
А има инструменти за това даже иновативната мярка е точно единият от инструментите, по който може да свържем хората да си говорят. Неслучайно нашият институт прави тази кампания „Иновациите винаги на мода“ от една страна ние представяме различни примери от другите страни- членки за вече действащи оперативни групи.
 
От друга страна, даваме по линия на европейско партньорство за иновации т. нар. вдъхновяващи идеи и ти като го чуеш и прочетеш пък може да ти хрумне нещо. 
 
Просто даваме една такава подсказка. Щом другите държави нещо са измислили, ние тука в България нещо има ли ни? Нещо не може да разсъждаваме ли?  Въпросът е, че докато няма политически знак от министерството, че тази мярка е важна и ние разбираме защо е важна като мярка за България, нищо няма да се промени и ще бъде едно хубаво говорене. 
 
- Има идеи, че ако се спрат субсидиите, в бизнеса ще останат най- читавите и най -добре подготвените.
- По принцип звучи много добре и е много точно, обаче светът не е черно-бял. Не е идеята да останат най-добрите. След като другите държави си подпомагат земеделците и ние трябва да го правим. Аз съм за субсидирането като цяло.
 
Въпросът е, че субсидирането може да ни донесе повече печалба, ако субсидията е използвана по подобаващ начин. Някой като каже, че взима директни плащания ние не знаем за какво ги дава. може да отиде да си купи кола, може да натори още един път.Ние не го знаем това, не го следим. Когато вземе субсидия, той я взима, защото е спазил всичките изисквания за получаване на директните плащания. Да е почистил, да е изорал, да е наторил, обаче това нещо се вижда при проверка на място дали е така с един визуален поглед.
 
Но после ние тези субсидии не знаем за какво се използват т.е. нямаш обвързаност с резултатността, а то си е плащане на площ. И затова големият въпрос е след 2020 г. това остава ли така или не. Аз съм сигурна, че администрацията ще тръгне в посока да се запазят в този вид, защото вече хората го познават. Не е сложно като система и като процедура. Само че България трябва да преосмисли дали това, че е лесно,  е добре. Не очаквам да има едно плащане за всички земеделци в целия ЕС. Но защо пък да не го говорим това? Защо пък да не го кажем. 
 
Нямам рецепта. То не е по силите на един човек, не е по силите на една институция, даже не го очаквам от министерството. Може ли министерството, с капацитета от хората, с които има, да направи такава стратегия? Не може. Затова в другите държави, тъй като знаят, че посами не могат, са си седнали и са си го написали заедно и вече имат първоначални позиции и за съжаление пак са тези,западните държави. България ще бъде изправена като администрация в много трудно положение в началото на 2018 г.  
 
 
- От следващата година очакваме прием по мярка 9. Кооперирането ще даде ли възможност за въвеждане на повече иновации в селското стопанство?
- Не мисля. Кооперирането в смисъл на мярка 9 има за цел не толкова да внедрява иновативни продукти, колкото да реализира продукция на повече земеделски стопани, заедно с общи партиди, на хубава цена до краен потребител или пък до доставчик на едро. Но действително да бъде облекчен от гледна точка на съхранение на продукцията, на транспорт на продукцията. Това е идеята на мярка 9 - заедно да продаваме.
 
Така, че мярка 9 е много хубава мярка. При нас в предния период не вървя, но смятам, че в тази програма вече имат доста добра идея за какво става дума. Ние от института, в партньорство с една от банките, направихме много добри семинари за обясняване какво е това кооператив.
 
Тези групи  в момента на най- мощния инструмент, с който ЕС работи в по- развитите държави. Освен това групите и организациите имат възможност да правят заедно инвестиции. Това не е без значение. Могат да си направят общи складове, хладилни бази, за да издържи продукцията до един определен сезон, в който можеш да я продадеш на по- хубава цена.
 
Също така могат да си купуват машини, могат да инвестират в преработка заедно, защото и по 4.2 могат да кандидатстват. Сега всеки гледа дали получава точки или не и заради това тръгва да прави група или организация на производители. Все още според мен българите не са проумели смисъла на тази мярка. Те вече знаят механизма как ще се случи и как да кандидатстват, как да вземат едни до 100 000 евро на година субсидия за това, че са група или организация, но тъй като нямаме резултати от прилагането, те все още не виждат добрия пример. 
 
И сега вече идва въпросът за иновациите. Ако една група или организация иска да стане част от оперативна група за иновации,  тогава ще стане идеалния вариант и тогава те могат да внедрят в групата или организацията в стопанствата на отделните членове иновативни решения, които да ползват всички.
 
Това също е много важно. Но пак казвам, че при положение, че нямаме наредба, нямаме законодателство, всичко е в сферата на добрите пожелания и ще си остане там, ако няма натиск от бизнеса и бранша. 
 
А, за да има натиск от тяхна страна, трябва да има разбиране на нещата, какви са те, защо ги има. Не просто да дават 1 милион евро за оперативна група, както е записано, не е това идеята. Идеята е ти да си по-добър от този до теб, да си по-конкурентен, защото си вкарал някаква иновация в своя бизнес. Това е цялата работа. С малко да получиш повече и да си едни гърди напред. 
 
-Присъствахте на конгреса на Дунавска соя. Какви са новините оттам? 
- Новините са, че вече говорим за снабдяване с европейски протеин в рамките на ЕС, за да може да се намали вноса, който идва от Аржентина, най-вече на соев шрот за изхранване на животните.  Вече не говорим само за соя, говорим за всички протеинови, а и някои от тях не са приложими за България.
 
Но специално за соята, тя вирее в Дунавския регион. Въпросът е, че трябва да направим следваща крачка в България. Ние със семейство Горанови правим всяка година демо платформа в Кнежа. Това  може да продължи, но е необходимо повече. Трябва да видим като са я произвели тази соя, на какви показатели отговаря тя в съдържанието на протеина и да видим пазара на тази българска соя къде отива.
 
Т.е. ако можем да подпомогнем нашите фермери в реализацията на соята, която е произведена тук, защото най-големите купувачи на соя са Германия и Австрия. Те купуват от Сърбия, Украйна, макар че в Украйна им проблем с ГМО соята. Те нямат достатъчно контрол и сертифициране на соята и оттам идва вече големия проблем, а те произвеждат много соя.
 
България трябва да види каква й е нишата и къде да се ситуира. Оттам насетне вече чисто агрономическите техники на гледане на соя ще се подобряват в годините. Трябва да се види зрелостта на соята, напояване има ли, няма ли сортовете, кои са най-подходящите и за кой район на страната. Тези неща ще се напаснат във времето. Но е много важно да мислим за пазара. Иначе е просто едно усвояване на субсидии. А трябва субсидията да бъде в помощ на твоя бизнес, а не да го замества, не да живееш за субсидията.