В началото на кампанията по прибиране на реколтата от картофи, Института за агростратегии и иновации, съвместно с Тайгър Агри и фирми за растителна защита проведоха форум в Банско на тема: "Бъдещето на картофопроизводството в България". По тази тема Фермер.БГ разговаря със Светлана Боянова, бивш зам.министър на земеделието и настоящ председател на УС на Института за агростратегии и иновации.

 

Има ли бъдеще картофопроизводството предвид, че през последните години вноса от Европа се увеличава значително?

Според мен има потенциал, въпреки, че има спад и в площите с картофи и в производството като тонове и като средни добиви, но смятам, че всеки който има пазар и може да бъде подпомогнат от европейските фондове, има бъдеще. Това е личен избор, зависи какви площи имаш и къде се намират, стават ли за картофи. Не можем да очакваме всеки да се юрне за картофи. Но това, което последно излиза като сметка след подпомагане, не е лошо.

В началото на тази седмица излязоха ставките за обвързана подкрепа и все пак картофите спадат към сектора зеленчукопроизводство, подпомагането за тях е при положение, че имаш минимален добив от 1015 кг/дка, се получават по 207 лв/дка обвързана подкрепа за картофи и това е доста повече от това, което беше предвидено като разчети от 80 лв./дка. в началото. Индикативната ставка беше 80 лв при положение, че дойдат всички, които са включени като декари в схемата. Явно са дошли по-малко за заявяване и от там вдигнахме ставката на 207 лв/дка.

 

Има ли някакви ограничение по отношение на това кои производители могат да получат тази обвързана подкрепа?
Няма ограничения, стига да произвеждаш картофи, да имаш минимална площ 1 дка и да изкараш минимален добив от 1015 кг/дка, което е постижимо.

 

А как се доказва този добив?
Подава се декларация в годината, в която се явяваш, а следващата година Януари месец се подават счетоводни документи и фактури за реализирана продукция. Това не е тежка процедура, защото имат общо със схемата за плодове и зеленчуци, която се прилагаше миналата година. Но си задавам въпроса защо след като се е увеличила ставката на 207 лв/дка както от фонда посочиха в началото на седмицата..., очевидно са по-малко заявените площи с картофи. Според мен намаляват картофопроизводителите. От една страна са намалени площите, а от друга е защо не се заявяват, дори и тези намалените, защото очевидно в началото беше фиксирано да е 80 лв/дка, а сега става 207 лв/дка, което показва, че не са заявени дори и тези, които могат да се заявят. От тук нататък трябва да търсим отговор защо не ги заявяват?

 

Смятате ли, че картофопроизводството може да е ефективна и дългосрочна алтернатива на тютюнопроизводството?

Много зависи за кои райони става дума. Всеки индивидуално трябва да си направи сметката като равностойност колко му излиза, да си заложи всички възможни субсидии, защото половината не знаят, че ако гледат традиционни два сорта картофи по мярката за агроекология могат да вземат по 84 лв/дка, ако са в необлагодетелствани райони също могат да вземат, ако правят био-производство също могат да вземат субсидии. Всеки трябва да е запознат с всички възможности, защото аз не мисля, че са запознати.

 

Тоест според вас е нужно един вид обучение на земеделските производители за отглеждането на картофи?
Да! Специално за картофопроизводството трябва да знаят, че за преминаване от преход към био – получават 112 лв/дка, а когато са био - 78 лв на декар. Другото, което трябва да се знае е, че до края на годината трябва да се сключи договор със сертифициращ орган,  да знае фермера кои продукти може да ползва за растителна защита. Затова...категорично трябва да са информирани за всички схеми за подпомагане, за условията и дали може да се постигнат разбира се. Освен това не трябва да забравят че имат приоритети по селската програма и инвестиционните мерки, както в 4.1, така и за преработката, защото картофите са към сектор зеленчуци. Просто хората трябва да са наясно за всички точки, по които мислят да кандидатстват, те са най-важни, че трябва да имат 8000 СПО, което е 24 дка за картофите... Има пазар, има и субсидии...

 

Тази информация, която обичайно стартира под формата на семинари едва, когато се отворят мерките…?
Не, не е добра идея!

 

А чия инициатива трябва да е ?
На асоциации и т.н. Това, което в момента правим е в аванс. Вижте например наредбата, която е за преработката и колко души в момента следят дебата там, че всъщност не са и изброени уязвимите сектори, а човек трябва да има реална представа влиза или не в тези сектори.

 

В агросектора се говори за нови елементи по Мярка 4.2 по отношение на така наречения маркетинг..., и че едва ли не се подготвя големите чужди търговски вериги да са бенефициенти по мярката като маркетират това, че продават български земеделски стоки. Има ли такова нещо?
Не! На работната група по-скоро беше в процес на обсъждане на предложение да се включат късите вериги, което е хубаво и беше прието от работната група. Въпроса е как ще се напише. маркетинг на едро остава.

Мярката не трябваше ли да стартира Октомври месец..?
Трябваше и това е проблема. Преработвателната мярка иска много подготвителна работа, това не е като да си купиш техника. За мен ще бъде по добре да не е октомври ако продължаваме с наредбата и нейното забавяне, сега е отпускарски сезон, хората ходят на разни работни групи, но… не е същото. Те не са и много хората, които искат да правят преработка и дори и тях можем да откажем ако продължаваме със забавянето.

 

Предвид, че западно-европейските производители получават по-голямо субсидиране за картофи и предвид големия внос през последните години, ще могат ли да бъдат българските картофопроизводители конкурентноспособни спрямо този голям внос, който се реализира главно чрез големите търговски вериги?
Трябва да се повиши производството иначе няма как да станем конкурентноспособни с чуждите страни. Те получават много субсидии, но те наблягат на добива, внасят технологии, които да са по-иновативни, които да им дават предимство в самото производство чисто агрономически. Няма как да очакваме да получаваме същите субсидии както са примерно във Франция, където се произвеждат картофи за нишесте. Но там има групи на производителя на картофи за нишесте. Тоест там нещата са с по-различна структура и не опират толкова до субсидирането… Напояване, поземлени отношения...  при нас вечно си стоят тези два въпроса. Не оправим ли тях няма как да очакваме голямо производство и да се конкурират, колкото и субсидии да ни налеят.


 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!