“За да има един земеделски стопанин вода във фермата си и да я използва за напояване, пред него стои една много сериозна административна процедура поне по три закона и няколко наредби по тях.

Единият е Законът за водите, другия е Законът за устройство на територията( ЗУТ), третият е Законът за опазване на околната среда. От Българска аграрна камара (БАК) систематизирахме целия път, който трябва да извърви един земеделец, независимо дали взима вода от повърхностен воден обект и подземни води, той трябва да мине процедури, които са в някакви срокове и сме се опитали да проследим по колко време му излиза процедурата”, съобщи за Агри.БГ Светлана Боянова, изпълнителен директор на БАК.

По думите й според Закона за водите всички стъпки изискват поне 6 месеца, но по Закона за устройство на територията процесът е много по-дълъг. 
“По ЗУТ, ако ще се взима вода от повърхностен воден обект, трябва да се направи парцеларен план. Това може да продължи година-две и стопаните не могат да се подготвят и да кандидатстват за инвестиции за напояване в стопанствата заради тежкия процес”, добави още Боянова. 

По думите й при съгласуване на парцеларни планове, когато става дума за държавни и общински земи, сроковете могат да бъдат оптимизирани в полза на стопаните. Боянова обаче бе категорична, че браншът не настоява за липса на контрол в бранша.
“Не казваме изобщо да няма контрол, но там, където може за напояване в земеделието да се направи облекчение, ще го предложим на двамата министри - земеделския и на околната среда”, каза още изпълнителният директор на БАК. 

Светлана Боянова даде за пример изискването по Закона за водите стопаните да докажат, че няма откъде другаде да си доставят вода, когато трябва да получат разрешение за водовземане. Фермерите трябва да вземат становище от “Напоителни системи”, в което се казва, че държавното предприятие няма как да достави вода на съответния фермер, за да бъде разрешено напояване от собствен водоизточник. За тази услуга стопанинът е длъжен да плати 300 лв. 

 “Тези неща трябва да се стиковат между Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храни, басейновите дирекции и “Напоителни системи”, защото в момента всичко е много е разпиляно и по различните места се работи по различен начин”, коментира още Боянова. 
Изпълнителният директор на БАК оцени като добра първа стъпка подетата от земеделското министерство процедура по описване на съществуващата напоителна инфраструктура, което ще покаже общата картина на напояването в страната. 

В момента стопаните могат да кандидатстват за инвестиции в напояването по подмярка 4.1 на Програма за развитие на селските райони, през следващата година ще бъдат отворени и две от интервенциите на Стратегическия план в този сектор.