Сушата се оказва най-голямата трудност за говедовъдите тази година. Това показват резултатите от тематична анкета, в която са се включили членове на Фейсбук групата „Месодайно говедовъдство“.

Гласувайте: Какво ще доведе до по-голяма прозрачност при разпределяне на бюджетите по сектори?

Поскъпналите нафта и фуражи също бъркат дълбоко в джоба на стопаните. За съжаление, по-високите разходи не могат да бъдат компенсирани с по-добра реализация на пазара, който фермерите определят като „свит“ и „слаб“.

Неяснотата с лятната паша също притеснява животновъдите, които тънат в неведение дали ще могат да качват стадата в планината. Още тази година актуализирането на годишните планове за паша в трите Национални парка породи напрежение в сектора, след като бяха направени опити за приоритизиране на дребните преживни животни, а разрешителните за паша за първи път не бяха приемани като правно основание за получаване на СЕПП.   

В новия програмен период отново е заложено подпомагане за „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“, като Дирекциите на националните и природни паркове, или органите по управление на Натура зоните могат по всяко време да преустановят пашата, за да няма преизпасване на определените територии.

Земеделският стопанин или пастирът трябва да извежда животните на определените пасища, 3 месеца от годината – от май до октомври. На едно животно от всеки до 50 броя заявени се поставя устройство, което позволява проследяване на движението му.

Кандидатстващите трябва да притежават най-малко или 50 овце, или 10 говеда, или комбинация от разрешените видове животни, но не по-малко от 10 ЖЕ от видовете животни, с които е разрешено извършването на паша. Ангажиментът е тригодишен, а ставките са следните: 

•    за стадо без каракачански кучета – 168,15 евро/ха;
•    за стадо с каракачански кучета – 177,35 евро/ха.

Но да се върнем на анкетата. Не на последно място като проблем отговорилите посочват бюрокрацията и пасищните туристи, които вървят ръка за ръка с виртуалните животни. За съжаление, освен единични случаи на внезапни проверки и хванати в крачка стопани, не се съобщава официално за отнети субсидии, наложени наказания, затегнати мерки.

Любопитно е, че нито един от участниците в анкетата не е посочил като трудност субсидиите, въпреки че и тук има какво още да се желае. Говедовъди вече алармираха, че няма да могат да се възползват от специално разработената за тях трета извънредна помощ за телета до 24 месеца с пари от ПРСР, тъй като са достигнали тавана от 15 000 евро с изплатената през септември втора извънредна помощ заради войната в Украйна.

Остава надеждата, че ставките за месодайни говеда от догодина ще останат такива, каквито са заложени в Стратегическия план. Те са по-високи от получаваните в настоящия програмен период.

„Наистина има разлика, но това не е защото изведнъж се дават много пари за месодайните говеда, а просто защото преди се даваха много малко. И ако при другите сектори има минимална разлика, тук тя е осезаема, защото бяхме ощетени при разпределянето на предишния бюджет“, коментират от бранша за Агри.БГ.

Освен това от няколко години се забелязва тенденция за отлив от млечното говедовъдство заради липсата на работна ръка в обезлюдените селски райони и ниската изкупна цена на млякото и пренасочване към месодайното направление. 

„Съвсем резонно и разумно е да се стимулира месодайното направление. Този бюджет трябва да е съобразен с действителността. Иначе какво правим – пада бройката на млечните крави и ставката им се вдига. От друга страна, ще се вдигне бройката на месодайните крави и ставката ще падне. Ако някой иска да погледне по-далеч от носа си, трябва да види логиката на нещата“, категорични са от сектора на месодайното говедовъдство.