Пшеницата край морето не поникна заради сушата. В общините Шабла и Каварна има землища, в които в продължение на месеци няма валежи. „Предстои да обходя посевите в тези общини, за да установим какво се случва. Ще посетя и землища в друга част на Добричка област, в които има сигнали за пожълтяла пшеница”, съобщи проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт край град Ген.Тошево.  

Опасност: Ще бъде ли разорана отново рапицата в Добруджа?

На фона на есенната суша и невъзможността да се направят добри обработки на почвата, може да се обобщи, че пшеницата в Добруджа е в относително добро състояние. Именно заради засушаването обаче в райони край морето няма поникнали посеви. 

„Засетите през 15-20 октомври пшеници са във фенофаза 2-3 лист. Някои по-ранни сортове са вече в братене”, обобщи още проф. Киряков. Според наблюденията му има неравномерно поникване, което се дължи на шарената влага. „Липсата на дъждове попречи на подготовката на почвата, но, от своя страна, обработките извадиха останалите оскъдни запаси”, допълва ученият.   

Пшеницата закъснява в развитието си. През есента на 2019 г. по това време растенията са били в активно братене. "Сушата оказа своето влияние и забави есенната кампания. Дори производителите да бяха засели по-рано, това нямаше да помогне на растенията да поникнат", коментира още професорът. 

През последните 2 седмици температурите са подходящи за пшеничните растения. Дневните не са надскачали 15 градуса, а нощните са около нулата. „Това дава възможност пшениците да се закалят и да посрещнат зимата”, смята проф. Киряков.

Съвет: Земеделците да не прибягват до азотни торове, тъй като растенията навлизат в покой. Подхранването трябва да остане за след февруари 2021 г. 

Близо 1 млн.200 хил. дка със зърнено-житни култури са засети в Добричка област. „Трябва ни поне 1 метър сняг през зимата. Отдолу няма запаси. В слоя от 0,30 м до 1,50 м влагата е критична”, допълва още професорът.