Всяка година сушата в страната става все по-лимитиращ фактор и стопаните се стремят да разнообразяват културите. „Вече има колеги, които сеят след зимата лен, овес, кориандър, пролетен ечемик и пролетна рапица.

Част от граха се засява още есента, но друга също се залага през пролетта. По този начин гледат да избенат ситуацията с жегите, които настъпват още през юни – юли и последващото засушаване“, коментира за Агри.БГ Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, във връзка с предстоящата пролетна сеитба. 

Людмил Работов: Грахът ми донесе по-добри приходи от пшеницата

 

След като премине студеният фронт, който се очаква, в Пловдивско ще започне залагането на пролетниците.

„Правим подготовка на почвата, но все още не се сее. Засега има достатъчно влага, имаме и преувлажнени блокове, в които не може да се влезе“ коментира и Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас. В Карнобатско, където той работи основно, очакват до дни да влязат в нивите, тъй като се надяват вятърът да изсуши почвата по-бързо от слънцето.

Заради липсата на влага есенната рапица в района на Пловдив е почти на 100% провалена. „Посевите направо бяха бракувани, останалите са на много малко места, където е имало локални валежи. На освободените полета на практика ще се засее повече слънчоглед“, уточни Работов.  

Същото положение е и с царевицата, там където няма реални условия за поливане, добивите при сушите през последните години не оправдават средствата, които се влагат. Затова в Тракия не се сее царевица на неполивни площи, стана ясно още от думите му. 

Работов припомни за проблема с язовир „Пясъчник“. „Осигуряването на вода е компрометирано и обемът, който трябва зимата да се „складира“ в „Пясъчник“ не е наличен, тъй като реално помпите не работят. Част от водата минава през ВЕЦ-овете и отива в Турция, където я съхраняват и използват правилно. А ние заради безстопанственост нямаме осигурен ресурс от вода за напояване“, каза още Людмил Работов.

За възможността да се се прави алтернативно подаване на вода от язовир „Белмекен“, за която беше съобщено на блицконтролът в Комисията по земеделие от ръководителят на „Напоителни системи“, той коментира, че подобно нещо вече е правено. 

„Проблемът е, че когато от НЕК искат да завъртят определени ВЕЦ-оце под язовира, за да компенсират пика на използването на ток и да не се срине енергийната мрежа, пускат водата залпово и тя не може да се поеме от каналите. Работи се без графици и по този начин не може да се използва на 100%, капацитетът на самия канал“, сподели земеделският стопанин. 

Според него, ако започнат да си говорят трите министерства – на земеделието, на околната среда и водите, и на енергетиката, за да се направи един ясен график, може да има по-ефективно използване на ценния природен ресурс. 

Работов припомни, че преди използването на водите за електроенергия стои напояването.