Пролетта в района на Адриановия вал, Англия, е притегателна за градските жители. Ливадите са ярко зелени, а по тях под палещите лъчи на слънцето пасат овце.
 
 
За Сали Ъруин тази гледка се асоциира с много работа. Тя има малка ферма и през последните дни работи от 6:00 до 21:00 часа, за да изражда агънца. Съпругът й Стийв поема нощните смени. Нейната първа книга, която представлява дневник на първата й година във ферма с 200 акра земя, вече е на пазара. В нея тя описва предизвикателствата пред градския човек, който започва да живее като фермер, трудностите на фермерската работа, борбата и други впечатления. Като всеки земеделски производител във Великобритания гледа с тревога на наближаващия като черен облак Брекзит, пише изданието The Guardian.

Фермерите имат репутацията на хора, които живеят лек живот, но Сара, която е на 44, е оптимист по природа. Нейният „Фермерски дневник“ съчетава хумора и суровата истина за съвременното земеделие. Често може да ги срещнете в един виц, като този, в който се разказва как камион, пълен с огромна купчина мъртви овце, пристига в двора пред фермерската къща в момента, в който  гостите за сватбено парти се настаняват.

Всъщност, казва Ъруин, тази година агненето – имаме 150 бременни овце, като очакваме 240 агънца, няма да бъде толкова лоша, колкото миналата, когато ни връхлетя „звяра от изтока“. „Това беше най-трудната година, която помня. Стийв загуби втората си работа, аз все още се опитвах да работя допълнително нещо друго, а времето беше брутално. Бях навън, очакваше се да завали сняг, беше ужасно студено. Не можеш да държиш овцете навън при такъв студ. Затова почти нямаше място за мърдане в хамбара. Някой ми изпрати пакет с хранителни продукти, тъй като помолих за това в Туитър. Жестът беше страхотен. Някои друг пък ни прати лазаня и Стийв се разплака“. 

Сара Ъруин, която има две деца – Луси на 12 г. и Бен на 8 г., има ясна представа за фермерството, тъй като е така да се каже „външен човек“. Тя е израснала близо до Нюкасъл и е работи, както сама се изразява най-депресиращата работа на света, - маркетинг мениджър в случаи на фалит, когато среща Стийв, четвърто поколение фермер, в сайт за запознанства. Скоро започва да му помага в работата – отглеждане на овце и култури, сред които пшеница и маслодайна рапица, които Стийв е наследил от своя баща. 

Сара споделя, че е имала „съвършено“ романтична представа за земеделието. Каквато имат и другите хора. Те те виждат във фермата и си мислят – „като на картичка“. Но не е така. Става дума за много работа. Неща като да си устроиш пикник на полето никога не е толкова приятно преживяване, колкото си мислите, че ще бъде. Много хора питат: „Може ли да посетя фермата?“  Аз казвам: „Да, елате и нека децата потичат“, но ние не седим на маси с покривки с по джинджифилова бира в ръка“. Когато Сали станала фермер, тя осъзнала нещо много важно: „Не си давах сметка колко бедни са всички. Всеки е наистина беден. 

Къщата на семейство Ъруин е заобиколена от красива природа, пеещи птици, спокойствие и простор. Те обаче не живеят в безгрижно райско кътче. Опитват се да оцелеят като всички останали, нос тази разлика, че живеят на едно съвършено прекрасно място.“Обожавам го“, споделя Сали. 

Преди 30 години, казва Ъруин, дребните фермери са можели да припечелват от работата си и са наемали местни работници. Сега платената помощ я няма. Най-доброто, което Сали може да направи по време на агненето е да потърси доброволната помощ на 74-годишен фермер, който вече не се занимава активно със земеделие, и брат й, който е лекар – „той е много добър с инжекциите“.

За да оцелеят, семейство Ъруин последва указа на правителство „да се диверсифицират“. Те отварят микропивоварна, чайна и зала за сватбени церемонии в една стара постройка. Тези дейности ги отдалечават от самата фермерска работа, която много обичат. Затова продават пивоварната и сватбения си бизнес, макар той да им е носил сериозен приход. Сали и Стийв решават да допълнят семейния бюджет с втора работа. Сали започва да работи дистанционно по 16 часа на седмица в сферата на маркетинга. Стийв за кратко се задържа като търговец на дребно на земеделска продукция. Работата на две место го претоварва и постоянно е болен. 


„Аз не мога физически да се справя с управлението на трактор – краката ми не стигат педалите“, смее се Сали, а Стийв не можеше да оцелее дълго при това подскачане от работа на работа. 

Притокът на хора в пивоварната среща семейство Ъруин с много хора от града. Те споделят, че 99% от гостите им са „прекрасни“, но се случва някой пиян гост на сватба да се опита да покара техния единствен трактор. Не са рядкост хората, които прекосяват пасищата, където са овцете, докато разхождат кучетата си без повод. „Когато им кажеш: „Моля ви, не правете това“, те казват „Държа кучето под контрол“. „Да, но овцете не знаят това. Аз съм живяла в града и мога да разбера позицията им. Развеждам хората из фермата и мнозина не знаят каква е разликата между слама и сено. Аз също не знаех, когато се запознах със Стийв“. 

Веднъж посетители откриват Сали да спи върху слама, точно до вратата на обора, където са бременните овце. Те попитали къде е фермерът. Били изумени, когато тя им казала, че това е тя. 

Отказах се да кажа: „О, аз съм съпругата на фермера“. Така щяло да прозвучи, че се занимава с домакинските дела, а не е така.

Животът на съвременния животновъд все повече изисква да защитава бизнеса си в социалната мрежа. Става дума за веганите. Ъруин казва, че много от аргументите по отношение на благоденствието на животните не се отнасят до традиционните операции, които се извършват в една малка ферма. Те са различават коренно от промишленото животновъдство.

„Много вегани в Туитър казват, че караме овцете да забременеят, но това не е така“, казва Сали. Събираме женските и мъжките веднъж в годината. Не насилваме женските да се сношават, допълва тя. 

Макар семейство Ъруин да се грижи животните им да живеят добре, един ден те трябва да бъдат заклани. Сара ходи в кланицата, където се изпращат нейните овце. „Не искам да знаят, че ще бъдат заклани. И те не знаят. Поне си мисля така“. Най-лошият момент, казва тя, е раздялата – овцете, за които в продължение на 6 години си се грижил (продават се на ниска цена), се опитват да се върнат при теб, но не могат. Нямаше да отглеждаме овце, ако то не включваше продажбата им за месо. Все още си го напомням.

Сара би искала да има повече местни кланици, за да се спести на животните стресиращото пътуване. В идеалния случай хората биха консумирали по-малко, но висококачествено месо, което могат да продават директно във фермата. 

„Но аз съм бедна, затова мога да разбера хората, които купуват евтина храна“, казва фермерката и допълва: Боим се, че Брекзит ще наводни пазара с вносно нискокачествено месо, пълно с антибиотици. Опитвам се да игнорирам тези мисли. Продължавам да бъда обект на гневните изблици на вегани в Туитър, макар част от тях да са добри хора сами по себе си. 


Социалните мрежи създават тревоги на Ъруин, но монетата има и друга страна – тя и другите фермери са все по-открити, когато става дума за менталното им здраве. Самотата в селскостопанския сектор е все по-често явление и се влошава поради липсата на работна ръка. Социалните мрежи помагат на фермерите да поддържат връзка помежду си. Ъруин отскоро събира съвети онлайн как да се популяризират туристическите посещения във фермата. Тя е част от FaceTime – фермерска програма, която свързва училищата с фермерите.

Сара Ъруин разбива още едно табу относно финансите на фермерите. Семейството разполага с добри активи, но печалбата им варира, понякога е доста „тънка“. Миналата година тя и Стийв са получили дарение от благотворителна организация, която подкрепя фермерите в нужда, за да си платят битовите сметки. 

„Не казваме това на хората, тъй като много от по-старото фермерско поколение не си показват мръсните чаршафи“, казва Сара. 

„Помислих си: Зарежи това, просто ще кажа на хората колко тежка е ситуацията. Тревожи ме това, че не съм казала на много хора колко отчайваща бе миналата година. Сега нещата са по-добре“. 

След това стана ясно, че Великобритания напуска ЕС. Има едно сигурно нещо сред морето от несигурности около Брекзит. Парите, давани на британските фермери по ОСП, в по-голямата си част ще бъдат насочени към други потребности от бъдещите правителства на Великобритания. Всички фермери получават „базова“ субсидия, определяна според площта на земята, която обработват. 

Департаментът по околната среда, храните и селското стопанство (Defra) информира, че ще преустанови тези плащания до 2027 г. Според фермер, който работи тясно с Defra, правителството неофициално очаква 1/3 от фермите да излязат от бизнеса.

Може ли Ъруин да оцелеят? Сали отбелязва, че е разтревожена. По думите на съпруга й „базовата“ субсидия е тяхната печалба.

"Ако ни я отнемат, ще потънем. Ако сме имали лоша земеделска година, ще имаме сериозни разходи. Традиционната ферма няма да бъде възможна без приход отвън. Големите в сектора ще погълнат малките". 

Сходен е отговорът по отношение на диверсификацията, но семейство Ъруин вече имат опит зад гърба си. Обмисляли са преместване в Шотландия, където цената на земята е по-ниска. Все още обаче се надяват, че могат да запазят настоящата си ферма като заложат на разширяване на зоната за къмпингуване и отглеждане на кокошки.

Какъв е смисълът тогава да се бориш със зъби и нокти в такива условия, без да имаш сигурно бъдеще и да си подложен на натиска на обществото? 

Сали казва, че да живее във фермата е осъществена мечта. Хора са й казвали: „Защо не се махнете и продадете всичко?“ 

„Не мисля, че бихме го направили, тъй като всичко това ще ни липсва много. Има доста повече позитиви, отколкото негативи. Благодарна съм, че съм тук. Звучи като Дисни, но обичам дивата природа и връзката с животните. Би било добре и да може да се получават прилични доходи“.