Супер сортове слънчоглед, царевица, череши, грах и други култури представиха българските научни институти под шапката на Селскостопанската академия по време на Международната изложба АГРА 2019 в Пловдивския панаир.
 
 
Над 400 изложители показаха технологии и техника, торове и препарати, семена и посадъчен материал, екологични методи за обработка на земята, услуги и софтуер. Институтите от Селскостопанската академия участваха с 18 иновации, някои от които бяха отличени в конкурса в рамките на изложението. 
 
Нов сорт градински грах „Пълдин“, който запазва наситенозеления си цвят дори и при шестмесечно замразяване, е сред отличените в конкурса за иновации. Негови автори са доц. Славка Калъпчиева и проф. Галина Певичарова от Института по зеленчукови култури „Марица"-Пловдив, и доц. Сийка Ангелова от Института по растителни и генетични ресурси в Садово, разказва duma.bg.
 
За разлика от другите зеленчуци, в замразения грах се запазват 70% от витамин С и 97% от витамин В2, докато в стерилизираните консерви витамин С се запазва до 20 на сто, а витамин В1 - до 66 на сто. Сортът е ранен и подходящ и за биологичното земеделие.
 
С нова генерация сортове памук с влакно, естествено оцветено в кафяво, се представи Институтът по полски култури в Чирпан. Новото направление в българската селекция на памук е съобразено с търсенето на този цвят влакно в световен мащаб. То е по-дълго и по-фино от стандартното, с висок екологичен и стопански ефект, твърдят авторите на сортовете „Егея“ и „Нике“.
 
Важно е, че оцветяването е натурално, тъй като много хора имат алергия от изкуствените оцветители за памука. Работим по селекция на памук с естествено зелено влакно, каза гл. ас. Минка Колева от института. С по-висок продуктивен потенциал - над 200 кг от декар, е сортът памук „Цветелина“. Институтът е създал и друг високодобивен сорт - „Пирин“, за който се чака сертификация.
 
До 900 кг от декар са добивите от твърдата пшеница „Хеликс“, разработена от Чирпанския институт. Сортът е устойчив на полягане и на болести. Съдържанието на протеин и глутен отговаря на изискванията за производство на качествени макаронени продукти. Зърната са едри и с характерен жълт цвят. Институтът по растителни и генетични ресурси в Садово представи обикновена зимна пшеница сорт „Надита“, който ефективно използва азота. По този начин се снижава себестойността на продукцията, а стопаните получават по-добри икономически резултати. 
 
Слънчогледовия хибрид „Деведа“ показа Добруджанският земеделски институт-Генерал Тошево. Хибридът е високодобивен, със съдържание на масло в семената 52%, обясни директорът доц. д-р инж. Илия Илиев. Деведа е средноранен и високодобивен - до 3,5 т от хектар. Сортът е устойчив на мана и синя китка, средно устойчив на фома, фомопсис и алтернария. Висока масленост от 47-48% има и хибридът енигма CLP, подходящ за отглеждане по технологията Clearfield. Този слънчоглед дава добиви до 3,95 т от хектар, устойчив е на най-икономически значимите болести. 
 
За директно механизирано прибиране е разработен сортът обикновен зрял фасул „Скития“ на Добруджанския земеделски институт. Зърната са бели и с отличен вкус, а съдържанието на протеин е над 20 на сто. Новият сорт е устойчив на бактериен и ореолов пригор и склеротиния. Добивите достигат до 2-2,5 т от хектар. 
 
До един тон от декар без напояване е добивът от сорта царевица „Кнежа“ 317 на Института по царевицата в Кнежа. Ако се напоява, може да се приберат до 1200 кг от декар, обясни ас. Мария Лакова-Горнишка от института. Нов сорт ечемик „Захир“, който надвишава със 7% стандартните добиви, показа Институтът по земеделие-Карнобат. 
 
Нов сорт сини сливи „Пагане“, подходящи за прясна консумация и за сушене, създаде проф. Валентина Божкова от  Института по овощарство-Пловдив. Плодовете са едри - до 55 грама, виолетовосини на цвят. Узряват около 20 август и имат високо съдържание на сухо вещество и захари.
 
Самоопрашващ се черешов сорт „Алекстон“, резултат от кръстоска между „Ван“ и „Стела“,  създадоха доц. д-р Николай Христов и проф. дсн Васил Георгиев от Института по земеделие-Кюстендил. С него могат да се създават едносортови черешови градини, без да са необходими пчели и други опрашители. Плодовете са едри, до 7,6 грама, узряват в края на второто десетдневие на юни, обясни гл. ас. д-р Симеон Крумов. Сортът има добра устойчивост на напукване на плодчетата.