Парите на декар площ, на глава животно или друг тип субсидия мотивират земеделските производители да се занимават със селско стопанство или пък възможността да продават конкурентен продукт, от който да печелят? Този въпрос разглеждаме в седмичния ни подкаст.

През последните 15 дни един доклад „ритна кошера” и предизвика невероятни спорове и на европейско, на на национално ниво. 
Става дума за дългоочаквания доклад на бившия италиански министър-председател и бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги, съдържащ около 170 предложения за това как да се повиши конкурентоспособността на блока. 
Какво включва той?

Документът разглежда предизвикателствата, пред които са изправени индустрията и компаниите на единния пазар. Констатациите в доклада трябва да допринесат за работата на Комисията по нов план за устойчив просперитет и конкурентоспособност на Европа. И по-специално към разработването на новата сделка за чиста промишленост за конкурентоспособни отрасли и качествени работни места, която ще бъде представена през първите 100 дни от новия мандат на Комисията.

Европейската комисия поиска от бившия шеф на Европейската централна банка и италиански премиер преди година да напише доклад за това как ЕС трябва да поддържа своята екологична и по-дигитална икономика конкурентоспособна във време на засилени глобални търкания.

В доклада от 400 страници Драги препоръчва как да се финансират и координират политиките на Европа, за да се избегне изоставането на глобалната сцена.

Според доклада на Драги Европа трябва да мобилизира поне 750-800 милиарда евро годишно, за да бъде в крак с конкуренти като САЩ и Китай, средства, които според него или трябва да се открият, или Европейският съюз ще се сблъска с “бавна агония”. Европа трябва спешно да пренасочи своите колективни усилия, за да преодолее изоставането в иновациите със САЩ и Китай, особено във високите технологии.

„Проблемът не е, че на Европа й липсват идеи или амбиция, а че иновациите са блокирани на следващия етап: ние не успяваме да превърнем иновациите в комерсиализация“, смята бившият италиански премиер.

Но някои от предложенията в неговия доклад със сигурност ще предизвикат остър дебат, особено щом става дума за субсидии в аграрния сектор. 

В доклада си Марио Драги повдига темата за промени в субсидиите на различните сектори на ЕС с цел по-висока ефективност от тези пари. 

В контекста на аграрния сектор, тази дискусия е важна, защото ефективното управление на субсидиите и програмите за подпомагане има ключова роля в стимулирането на продуктивността и устойчивостта на сектора. Драги може би е далеч от проблемите пред фермерите за икономическото възстановяване и устойчивото развитие.

Субсидиите в аграрния сектор

Никой няма да отрече фактите - субсидиите в аграрния сектор в ЕС, под формата на директни плащания на хектар площ, са важен инструмент за подпомагане на доходите на фермерите и насърчаване на устойчивото развитие на селското стопанство.

Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС отделя значителни средства за тези плащания, а те пък имат за цел да стабилизират доходите на земеделските стопани, да насърчат продуктивността и да спомогнат за опазването на околната среда.

Субсидиите осигуряват стабилност за земеделските производители, особено в периоди на неблагоприятни климатични условия или пазарни колебания – такива имахме много през последните три години.

Програмите за подпомагане стимулират използването на по-екологично чисти методи на земеделие, въпреки че още не сме достигнали желаното ниво. Едно от най-важните неща: тези плащания подпомагат селските райони, като създават работни места и предотвратяват обезлюдяването.

Но едно от основните предизвикателства е неравномерното разпределение на субсидиите, като големите земеделски стопанства получават по-голямата част от средствата, докато малките и средни фермери често остават в неизгодно положение. Въпреки финансовата подкрепа, продуктивността на аграрния сектор в някои региони на ЕС остава ниска. Същото се отнася и за България. Има нужда от подобряване на ефективността на използване на субсидиите и по-добро свързване с иновации и технологии.
Директните плащания на площ представляват най-голям дял от средствата по ОСП. Те имат ключова роля за стабилността на сектора, но не винаги водят до значителни подобрения в продуктивността. 

Политиките, предложени от ЕС и обсъдени в доклада на Марио Драги, могат да изиграят важна роля в насочването на субсидиите към по-продуктивни и устойчиви практики, които да осигурят дългосрочна икономическа и екологична стабилност в аграрния сектор.

Но най-важната причини един земеделски производител да се захване с инвестиция, работа и производство в аграрния сектор – това е класическият бизнес модел. Произвеждаш и продаваш. Средно положение няма. Или поне в икономическите теории. В България има и то се нарича времето от една до друга субсидия. Защото нещо не е наред с бизнес плана. Не е нормално да произвеждаш продукция, да продаваш стоката си и парите да не стигат за покриване на разходите. И да чакаш субсидията. 

Определено нагласите за промяна в субсидирането на земеделието в Европа ще предизвикат интерес и дискусията тевърва ще става все по-гореща.

Напишете ни в коментар под статията каква е ситуацията във вашето стопанство? Можете ли да оцелеете на пазара, ако няма субсидия? И каква е причината да чакате следващия транш от определена субсидия, за да платите задължения към банка/доставчик или друго?

 

Как видяхме ние седмицата – вижте във видеото. 

Четете Дарик в Агри.БГ и случайте Агри.БГ по Дарик радио.

Всички епизоди⁠ на AgriПодкаст 
🎧: Ние сме в Spotify: ⁠https://bitly.ws/stav
🎧: В Anchor: ⁠https://bitly.ws/3fxAY
🎧: Както и в Google Podcast: ⁠https://bitly.ws/sJtI