Студът се възприема от повечето пчелари в Северозападна България като потенциална опасност за пчелините, защото е факт, че в този район на страната температурите падат най-много. Има обаче един конкретен момент, в който той може да бъде полезен.

Колко загубиха пчеларите в кризата?

„В най-студените зимни дни, когато температурите падат под нулата е моментът, в който ползвам суровия нрав на природата тук за борба с восъчния молец“, обяснява пчеларят Методи Костов.

Както големият, така и малкият восъчен молец могат да причинят сериозни щети в кошера. Настаняват се предимно при по-слабите семейства. Увреждат, както питите, така и рамките, а носят и зарази.

„Всяка зима претопявам по-старите пити, но има и такива, които са годни за използване и трябваше да намеря начин да ги почиствам от яйцата на молците. Първо пробвах да опушвам със сяра склада, в който ги държа. Да, но ми се стори доста опасно, защото огънят тлее цяло денонощие. После влизането в помещението не е за описване. Трето – димът на сярата убива неприятеля, но не унищожава яйцата. Тогава реших да се възползвам от студа. Падне ли навън температурата под нулата, изнасям питите и ги оставям на студа. Пригодил съм си място така, че хем да са под навес, хем да няма опасност да ги накълват птиците или да ги нападнат гризачи. Достатъчно е да остане студено за едно денонощие и проблемът с молците е решен на този етап“, разказва Методи.

След това той нарежда питите на разстояние 2 пръста една от друга и отгоре покрива с парче плат, напоено в оцет. Напролет просто ги измива хубаво и те са готови за ползване. Не бива да се забравя, че молците могат да съсипят освен питата и рамката, която става чуплива и негодна за ползване.

„Има много начини за справяне с молците, но аз се възползвам от студовете зимата и така през пролетта ми е много по-лесно. Да не говорим, че си спестявам много грижи и успявам да поддържам кошерите си силни“, твърди пчеларят.

Опасността от загуби е сериозна, защото поколенията на няколко двойки могат да изядат до половин тон восък. Заради движението на ларвите в средностението на питата пчелите не запечатват килийките, а ако вече са запечатани, те ги разпечатват, което носи щети и за добива на мед.