Целите на проекта за Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони и предлаганите интервенциите в сектор “Говедовъдството” са в дълбоко противоречие, сочи анализ на проф. Живко Кръстанов и доц. д-р Теодора Ангелова от Земеделски институт - Стара Загора за Агри.БГ.

Дилема: Или затваряне на фермата, или преработвателен цех

Експертите с дългогодишен опит в сектора са категорични, че “представената цел на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 е в силен конфликт с представената цел на Националната стратегия 2023-2027”.

Ето и какво гласи целта, записана в националния стратегически план на България:

„Усилията ще бъдат насочени към подобряване на устойчивостта, ефективността и рентабилността на животновъдните стопанства. Ще се обърне по-специално внимание на чувствителни сектори като млечното и месодайното говедовъдство, биволовъдството, овцевъдството и козевъдството, както и на пчеларството. Ще се насърчава отглеждането на животни с високи продуктивни качества, което ще допринесе за оптимизиране на производството и ще създаде условия за по-добрата пазарна реализация на продукцията“.

Именно представената цел мотивира експертите от Земеделски институт - Стара Загора да направят дълбоко изследване на проекта за интервенции. Те прилагат резултатите от родния анализ, като използват биоикономическия модел, който включва цялата палитра от биологични и икономически фактори, влияещи върху рентабилността на една говедовъдна ферма. 

Сектор “Говедовъдството” е отрасъл, в който нещата се случват бавно заради дългия генерационен интервал, което пък е свързано и с дълъг непродуктивен живот на ремонтните животни. Тяхната задача е да заместят тези, които подлежат на брак по една или друга причина (болести, безплодие, ниска продуктивност и др.). Това означава, че когато едно животно започне продуктивния си живот, продукцията трябва да е толкова висока, че да покрие разходите направени за енергия (фуражи), за поддържане на метаболитната маса (450-550 кг) и тези за продуктивност. 

“Както и да се възвърне инвестицията в животното, която е направена по време на неговия растеж, за да достигне първо отелване и да започне да продуцира на 25 – 32 месеца. Това означава, че при високо продуктивните стада този период отнема поне 3 лактации, ако нивото на млечност е над 8000 литра за лактация. След приключване на този период започва продуктивния живот, чрез който стопанина започва да печели. Тоест колкото по-дълъг е този последен период, толкова по-положителен ще е икономическия резултат за фермера”, обясняват учените.

Те посочват още, че високата продуктивност е свързана с невъзможността животните да бъдат заплодени в рамките на 60-80 дни след отелването. 

“Причини за това са високия енергиен дефицит, който не може да бъде покрит от фуража и това води до метаболитен стрес, често поява на ацедози, кетози, което е съпътстващ проблем при високопродуктивните крави. Тези проблеми няма как да бъдат преодолени без допълнителни разходи за медикаменти, скъпи добавки към фуражите и др.”, пише още в анализа.

Те отбелязват още, че благодарение на втори стълб в Общата селскостопанска политика (ОСП) редица високопродуктивни ферми у нас отбелязаха голямо технологично обновление. 

“На пазара се намират и високотехнологични фирми, които предлагат ефективни решения за постигане на високи резултати над 8000 млечност, като има и ферми с 11 000 кг и повече средна продуктивност от крава. Пазарът на генетична плазма също е наситен с най-доброто от световната генетика”, се казва още в анализа.

Противоречието

Ежегодно отелване на всяка крава, за да  получи подпомагане

“Това е нецелесъобразна цел, от гледна точка на биологичната невъзможност да бъде реализирано при високопродуктивните животни. Удължаването на сервиз периода води и до икономически загуби. 

Удължаването на продуктивния период е свързано и с допълнителни разходи за фуражи, за поддържане на метаболитната маса, с 81 дни в повече, което намалява печалбата с около 450 лева на едно животно. Излиза, че интервенцията наказва всички високопродуктивни крави, тъй като те не могат да се заплодят и да раждат всеки 365 дни. А това е свързано със загуби поради естеството на биологичния оборот на стадата”, коментират експертите.

Анализът на двамата учени показва, че около 30-40% от кравите няма да могат да отговорят на това условие и няма да бъдат подпомогнати. 

“Тази интервенция ще руши заложените цели, а в дългосрочен план ще допринесе само до нарастване на обема на нископродуктивните стада, където кравите се заплождат безпроблемно”, категорични са те.

Ограничена продуктивност при възраст на животните до 10 години

До какво би могла да допринесе тази интервенция, след като от 492 923 записа на 30 501 крави се вижда, че броят на животните по лактации е следният:

 


“Имайки предвид реалния среден междуотелен период 446 дни, както и възрастта на първо отелване - 25-32 месеца, излиза, че една крава достига до 10-годишна възраст на 6-та или 7-ма лактация. Това показва и фигурата - едва 198 животни на 6-та и 58 животни на 7-ма лактация от 30501 крави”, показва изследването.

Ако фермерът има крава, която се запложда и има висока продуктивност, това е най-ценното животно в неговата ферма.

“Ограничаването на продължителността на живот в стадото, заложено в интервенцията, ще доведе до битка срещу основните приоритети на съвременните генетични цели, а именно увеличаване на продуктивния живот в стадото. Един от основните положителни резултати вследствие на увеличен продуктивен живот, е именно намаляване на относителния дял на непродуктивната метаболитна маса,  което заедно с високата продуктивност, са основни инструменти за намаляване на въглеродните емисии, генерирани от млечното говедовъдство на единица продукция и повишаване на икономическата ефективност”, категорични са проф. Кръстанов и доц. Ангелова.

Вместо заключение

“Така заложените интервенции предизвикват безпокойство и при месодайното говедовъдство, и при застрашените породи говеда. Ограничаването, в частта за подпомагане на животните до 12 годишна възраст, има пряко отношение към успешното съхранение на застрашените от изчезване породи”, се казва в анализа.

Продължителността на живот в стадото е едно от най-ценните им качества и при управлението на генетичното им разнообразие, трябва да има диференциран подход, съобразен със спецификата на тези породи, категорични са експертите.

“Животните с висока продължителност на живот показват своята приспособимост към трудните планински условия. Ограничаването им за подпомагане би било в противоречие с всички дългосрочни селекционни цели, които могат да доведат до устойчиво икономическо развитие”, заключва изследването.