Като журналисти, улавящи пулса на земеделието у нас, все повече отчитаме ускореност на заявките за полезни политики, работещи мерки, стратегии, планове и прочее. Също толкова ускорено и внезапно в един момент се оказва, че огромна част от многото говорени и обещавани неща не се получават, което води до хистерична реакция от фермери и представители от различните сектори в земеделието. Ако използваме медицинска терминология, положението може да се обозначи като тахикардия, която пък може да доведе до инфаркт.

Кризата с торовете 

Докато чакаме обещаното внасяне в ЕК на родния Национален план за възстановяване и устойчивост, който финално разочарова фермерите, поглеждаме в конкретика тахикардията в един чувствителен сектор, за когото все повече се говори през изминалите месеци – „Розопроизводство”. 

Още през първия мандат на служебното правителство, екипът на проф. Бозуков обяви редица мерки в защита на сектора с национална значимост. Две държавни схеми се въведоха в помощ на розопроизводството, афишира се започването на цялостна стратегия за сектора, както и търсенето на нови възможности за разширяване на реализацията на българско розово масло в чужбина. „Гордеем се с високото качество на розовото ни масло и търсим външни пазари за реализацията му”, обяви самият министър.

Месеци по-късно от първата държавна помощ - de minimis за компенсиране на част от разходите за преработка на цвят от маслодайна роза, реколта 2021 г., останаха над 2,5 млн. лв. неусвоени средства. Опасенията на бранша са, че текущата схема за розопроизводителите също ще се окаже неефективна.

Преди две седмици заместник-министър Явор Гечев обяви пред Дарик радио, че се финализира Стратегия за българската маслодайна роза, а в същото време, към днешна дата представителят на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) Христо Николов заяви пред Агри.БГ, че такава изобщо не е започвана.

Христо Николов: Министерството казва, че е напреднало със Стратегията, аз ви казвам, че Стратегия няма, даже няма и заглавие за нея. 

По думите му по повода срещи не е имало от 4 месеца. Тогава беше последната организирана среща между бранша и ведомството. „Аз съм човекът, който даде идеята за разработване на Стратегия и на база на нея бе взето решение за сформиране на работна група, която да изготви Стратегически план за розопроизводството у нас. Оттогава досега среща с министерството на каквото и да е ниво с нашия сектор не е имало”, категоричен е Николов.

Спомняме си, че земеделският министър издаде заповед за сформирането на такава група, но и ние не помним да сме отразявали нещо по темата след това. „Хората, които са посочени от МЗХГ, от социалното министерство и от икономическото, е много вероятно вече да не са и служители на съответните ведомства”, подчерта председателят на ПАРБ.

Той определя цялото говорене за подпомагане на розопроизводството през последните месеци като популистко. „Създава се впечатление, че се прави нещо за розопроизводството, а всъщност не се прави абсолютно нищо”, заключи Николов, според когото схемите за подкрепа освен че ще останат неусвоени, са и стимулиращи непроизводството. „Хората, които все пак решиха да берат, въпреки трудностите, остават без подкрепа и стимул”, каза още той.

В критиките си към ведомството Николов добави и факта, че още няма публичност на Регистъра на розата у нас. „Отправили сме преди седмица като асоциация официално искане към министерството да ни бъде представена информацията от регистъра, още не сме получили отговор. По закон той вече трябваше да има публична част, но няма такава. МЗХГ не изпълнява законите, които само е прекарало през Народното събрание. Аз като председател нямам свободен достъп до тази информация, а би трябвало всеки български земеделец и гражданин да има възможност да я види, ако желае”, акцентира на финал браншовият представител.

От поредното ни отразяване на пулса в земеделието, в случая с „Розопроизводство” можем само да обобщим, че нарастващото недоволство в сектора сега е абсолютно равно на нарастващите политически обещания преди, сякаш има някаква математическа закономерност, но медицински нещата не стоят добре.