Стоян Рахнев е млад фермер на 26 години, който отглежда 20 дка зеленчуци във великотърновското село Джулюница. Защо, въпреки че е икономист по образование, е избрал селското стопанство, кои са основните трудности и какво трябва да се промени в земеделието, за да остават младите хора в Българи, разказа Стоян пред Фермер.БГ:

 

Стояне, в предварителния ни разговор ти каза, че си завършил УНСС. Защо избра да се върнеш на село и да се занимаваш със зеленчукопроизводство, предвид другите възможности, които си имал пред себе си?

Моята главна цел беше най-вече да остана в България. По време на студентството си работих в София, начинът ми на живот не ми допадна и реших да опитам със земеделието. Занимавам се със зеленчукопроизводство от края на 2008 г. Спечелих проекта по Млад фермер, кандидатствал съм и за друг вид субсидии, които се отнасят към зеленчукопроизводството. Към момента съм се развил на ниво, което не е малко, но не и много, защото такива хора държавата ни убива в момента.

 

Какво имаш предвид точно, че държавата спъва хора като тебе?

До този момент с проектите нямам проблем, защото всичко, което е трябвало да изпълня по самия бизнес план, е изпълнено. Но след като изтече проектът, тези минимални субсидии, които се отпускат за зеленчукопроизводство, не стигат до никъде. В резултат на това ние се принуждаваме да работим без работници. Стопанство от около 20 дка към момента се обработва от трима души – семейството ми и от време на време помагат някои приятели. Опитваме се да работим без работници, защото в противен случай няма да имаме абсолютно никаква печалба.
 

[news]

 

От тази година започнаха нови схеми за подпомагане за зеленчуци. Кандидатства ли по някоя от тях и окачваш ли по-високо субсидиране?

Запознат съм със схемите за обвързано подпомагане, най-вече за подпомагане на оранжерийно производство, както и външно производство на зеленчуци. Направих една калкулация за стопанството, което аз отглеждам от 20 дка, като половината е с оранжерии, другата половина е с външно отглеждане на зеленчуци. Стигнах до извода, че ако кандидатствам по схемата за дребни стопанства, субсидията, която ще взема от 1 250 евро ще бъде десетократно по-голяма от субсидията, която ще взема по схемата за обвързано подпомагане.

 

Тоест ще се възползваш от схемата за дребните стопани?

Най-вече ще се възползвам от схемата за дребните стопани. Аз сам си реализирам продукцията по пазарите най-вече, това е другата гледна точка. Не мога да издам документ, защото тази схема не е направена така, че да мога да издам документ, за да покажа каква част от продукцията съм реализирал на пазара. Според мен тази схема не е измислена много добре. Искат се или фактури, или протоколи, а аз не мога да издавам за всеки килограм или 5 кг. домати на пазара фактури или протоколи на хората. Това е другата причина, за да не кандидатствам по тази схема.

 

Джулюница е район с традиции в производството н домати и зеленчуци въобще. Тази година каква реколта отчиташ ти и какви са цените?

Реколтата тази година е много добра. Доматите и краставиците се развиват добре. Занимавам се с отглеждането на пипер, оранжерийно и външно производство. Отглеждам зеле, картофи и други външни култури. Продукцията се развива добре, но цените, най-вече на едро, са много ниски. Както за краставиците, така и за доматите. На зелето цената беше нищожна. Говорим за цена на килограм от 10-15 ст. и никой не го купува. Мога да ви покажа цяло поле зеле, което може би е изрязано на около 30%. Това е смешна работа. За него съм започнал да се грижа от януари, а сега сме края на юли... Абсолютно неоправдан разход.

 

Ниските цени ли са причина, за да избягваш да работиш с прекупвачи, а сам да реализираш на пазара?

Най-вече да. В момента розов домат се реализира на едро в порядъка от 50 ст./кг., което е абсолютно смешна цена, където разходът е много голям. Червените сортове домати се реализират на пазара изкупна цена не повече от 30-40 ст./кг. Краставици не се реализират, защото никой не ги иска. Говорим за цена на краставиците в порядъка на около 10-20 ст./кг. Наложи се зелени краставици, перфектни да бъдат изтръгнати, за да не изтощават самите места. Това е за оранжерийната продукция.

 

Себестойността на декар при доматите и при краставиците каква е?

Себестойността от декар е много относителна. Бих казал, че ако не се стремим да намалим себестойността на декар на произведената продукция, абсолютно ще работим на загуба. Като започнем от найлоните, които са скъпи, капково напоявяне, при което трябва да се сменя капков маркуч всяка година; минаваме през семената, вървите, с които трябва да бъдат вързани растенията и стигнем да най-скъпите – препарати и торове. Аз лично не слагам разход за работна ръка, тъй като аз обработвам сам, но ако си сложа разход за работна ръка, то 100% ще работя на загуба, а не на печалба.

 

Какви сортове отглеждаш? На български сортове ли залагаш, внасяш ли чужди семена?

В момента съм се насочил специално към отглеждането на български сортове домати, най-вече розови. Реализирам сам продукцията на пазара. Хората, купувачите, дребните купувачи искат вкусни и качесвени сортове домати, за това съм се насочил най-вече към отглеждането на български сортове домати.

 

Заговори се, че китайски семена се предлагат като български, за български розов домат. Ти срещал ли си някакъв проблем със семената?

Не, специално за семената нямам, защото залагам на български сортове. Те са традиционни и се познават от по-голяма част от по-дребните купувачи. Бих казал не китайски, но холандски и други сортове, защото най-вече холандските сортове са доста навлезли в широкото пространство на българските зеленчукопроизводители. Добивите от тях са много по-големи. Аз лично мисля, че трябва да бъдат направени допълнителни облекчения или по-големи субсидии за хората, които отглеждат български сортове. Добивите от български сортове са може би два пъти по-малки, но за сметка на това много по-качествени, отколкото два пъти по-големи добиви от холандски сортове и два пъти по-некачествени.

 

Имаш капково напояване. Така ли е във всички оранжерии и от къде се сдобиваш с вода?

Да, капковото е във всички оранжерии. Външното производство се напоява с капкови системи или с дъждовални системи. Вода добивам от реката, която е на около 350-400 метра от мен, като са прокопани тръби, които достигат до самото стопанство. Стопанството ми е в един парцел, което ме улеснява с напояването.

 

Имаш ли техника, с която да работиш в градините?

Да, имам закупен един малогабаритен трактор Mitsubishi. По мярка Млад фермер имам друга техника към самия трактор, която ми позволява по-лесно да обработвам почвата. Имам и дребни машини като малка фреза, ръчна пръскачка и друг допълнителен инвентар, който ме улеснява при отглеждането на стопанството.

 

Смяташ ли през този програмен период отново да кандидатстваш по Програмата за селските райони?

Ако имам възможност, бих кандидатствал за програма. Аз следя програмите, които ще излязат в новия програмен период, но лично за мен към момента няма мярка, която да ме удовлетвори. По мярка Млад фермер, която вече е мярка 6.1 нямаше как да кандидатствам, минал съм я вече. Единствено бих могъл да кандидатствам за модернизация. Но с тези изкупни цени на продукцията, която е в момента, просто, ако кандидатствам по една такава мярка и, ако не изпълня самия бизнес план, който е заложен, ще ми бъдат наложени санкции.

 

Как ще се справяш в такъв случай за напред?

Щом съм останал и осем години се занимавам със зеленчуци, желанието ми е да се занимавам със зеленчуци и бих искал да се занимавам с това. Това може да стане единствено с много малко помощ от държавата, а сега тя е минимална. От минимална до много малка разликата е пак много малка. Това може да ни накара нас – младите хора да останем в България.

София БЕЛЧЕВА

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!