Една от извънредните мерки за животновъдите, за да се справят с пандемията тази година, бе държавната помощ по de minimis за говеждо месо. ДФЗ вече изплати 170 100 лв. на 62 стопани при общ бюджет от 1,5 млн. лв.! Дали фермерите не бяха подготвени, или сроковете не ги устройваха? 

ДФЗ: 170 хил. лева са по сметките на фермери за реализацията на българско говеждо месо

Според указанията помощта се дава за животни, заклани между 1 август и 18 ноември 2020 г. Много стопани обаче не искаха да колят, когато излизат ремонтите крави или когато всички свалят от пасищата. Тогава съвсем логично цената слиза надолу. Напротив, ако могат, те задържат своите животни до зимата, когато цената респективно се покачва.

Къде се крие разковничето на проблема и на какво се дължи липсата на интерес към помощта, попитахме Стоян Чуканов – председател на Асоциация на развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ).

„Тази мярка я коментираме с Министерството много отдавна. Тя се прилага и в южната ни, и в северната ни съседка и работи много добре. За съжаление, не много колеги успяха да се възползват от нея. Важно е да се прецизира като алгоритъм как точно да бъде извършено подпомагането, като се пресече ритуалният път за злоупотреби“, обяснява Стоян Чуканов.

По негови думи поради кратките срокове и свръхнатоварената програма в момента Фондът не е пожелал да включи в мярката едно условие, за което от бранша са настоявали – тегло на трупа на животните. 

„От петте условия това беше едно от най-важните за нас. Разбирам, че ДФЗ има своите изисквания и не може да плаща за нещо на база на документи, за които имат притеснения. Но пък имаме вече доказани други случаи, в които се плащат такива подпомагания на базата на фактури. Чисто оперативно обаче нямаше достатъчно време да се реагира бързо и да се направи“, смята браншовикът. 

Стоян Чуканов: „Подпомагането за заколването на животно в българска кланица от извънредна трябва да се превърне в перманентна мярка.“

Той е убеден, че ако мярката бъде заложена и през 2021 г. и за нея се знае от началото на годината, както е например с акциза върху газьола, тогава стопаните ще могат да бъдат по-подготвени. 

„Това до голяма степен ще изсветли секторът и ще подпомогне и угоителните стопанства в България. Реално това е добавената стойност. Ако хората, които се занимават с угояване, са подготвени предварително и се знаят ясните правила, тя ще има много по-голям ефект“, категоричен е председателят на АРМПГБ.