На времето е било съвсем в реда на нещата манастирите да имат помощно стопанство. Сега едва има монаси, камо ли животни. Но не такъв е случаят с манастир „Свети Архангел Михаил“ във великотърновското село Присово. В неговия двор вече седем години Стоян Христов се занимава с животновъдство.

Животновъд: За кравите зимата дойде на 1 септември

Тогава той е бил на Христовата възраст – 33 години, и е бил сигурен в едно – че иска да отглежда овце. Имал е колебание само за породата, защото не е знаел на какви условия ще отговаря базата, с която тепърва смятал да се сдобие.

„Дълго търсих подходящ имот, срещнах големи трудности. Най-накрая попаднах на помощното стопанство към манастира, което е построено през далечната 1936 г. Малко е старичко, но за нуждите, които имам, се справяме доста добре“, разказва фермерът.

Закупуването на животни също се оказало нелеко начинание. След като намерил своето стопанство, Стоян решил да се спре на някои от по-непретенциозните български породи.

„Тогава нямах опит, но знаех, че по-модерните и високопродуктивни животни имат нужда от по-добри условия. Затова се спрях на Медночервена шуменска овца. Породата обаче е на изчезване и трудно се намира за покупка. След многократни обиколки в Източна България, където е нейният ареал, единствено Митко Ангелов от град Нови пазар се съгласи на втората година да ми продаде 23 агънца от своето стадо, за което му благодаря“, споделя животновъдът. 

В момента животните са вече 200 овце майки и 8 коча разплодници. Те са под селекционен контрол, а Стоян членува в Асоциация за развъждане на местни автохтонни породи. От миналата година овцете съжителстват с още една автохтонна порода – Българско сиво говедо. 

Въпреки трудностите тази година младият фермер е убеден, че животновъдството е неговото призвание. Смята да увеличава бройките и да продължава с месодайното направление, а ние му пожелаваме да върви с Божията благодат напред.

Повече за това, как оцелява едно стопанство, вижте във ВИДЕОТО.