Стопаните изоставят розовите градини, липсва цвят и печалба

Мразовитото време не пощади през тази година и розовите насаждения. „Студовете се отразиха на леторастите, които изгоряха, развиха се след това за втори път и пуснаха пъпки,но в момента те не изцъфтяват, остават дребни и изобщо не се отварят.

Това се дължи на измръзването и ниските температури“, коментира за Агри.БГ Петър Симеонов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. 

Четете още: Силната конкуренция може да ни изтласка в периферията на бизнеса с рози

Има места, където розовите градини са се запазили, но при повечето е тотален срив, като очакваните добиви са между 30% и 50% по-малки.

Всяка година добивът на розов цвят у нас намалява. Очакваният добив е около 10 000 тона от 62 000 дка насаждения. „Половината градини у нас обаче най-вероятно вече не се обработват. Основно това се случва в Карлово и околните селища, Сопот, пловдивските села, Стрелча и други розопроизводителни райони. За хората не е рентабилно да гледат вече рози, защото нямат печалба“, категоричен е Симеонов. 

Той направи и елементарна сметка за приходите и печалбите от това производство.

"Дори 100 декара рози да има едно четиричленно семейство, доходите няма да му стигат до никъде. При положение, че добиваш между 300 и 400 кг/дка, получаваш около 30 тона цвят, който се изкупува по 4 лв./кг и в крайна сметка сумата достига 120 000 лева. От тях веднага се махат половината, които отиват за плащане на берачите. От останалите 60 000 лева, около 35 000 лева се приспадат за окопаване, торене, пръскане, оране, надници за тези дейности и други подобни разходи, включително данъци и осигуровки", казва Симеонов. 

Петър Симеонов: Няма как с 1500 лева едно семейство да се издържа на месец - не е рентабилно.

Заради измръзванията, земеделските стопани от сектора се обърнаха към аграрното министерство с искане за среща, на която да се обсъдят натрупаните в сектора проблеми, които през тази година се допълниха с щетите от измръзванията. 

„Но това е по-лесното, трудното е да се има виждане за сектора за минимум пет години напред“, казва още розопроизводителят. 

„Насажденията се изоставят, защото разполагаш с нещо, от което преди десетина години си хранил цялото си семейство, а сега търсиш от друго място пари, за да ги вкараш в розовите градини, да ги поддържаш и да не изкарваш нищо“, каза още Петър Симеонов. 

След тази мразовита година, вероятно от земеделието ще отпаднат още доста хора, които се занимават с розопроизводство. 

Изкупната цена на розовия цвят не е мръднала в последните 3 години, но проблемът идва и от скъпия труд. „При нас разходите се завишиха през тази година с още 25%-30%. След 1 януари цените на азотните торове скочиха 60%-70%, та чак до 100%. А надницата отдавна не е 25-30 лева. Ние плащаме 60-70 лева на берач. Брането на 1 кг цвят ни излиза 2 лева с транспортните разходи и хората, които организират работниците“, споделя още той. 

Тази година розопроизводителите намират работници, защото няма череши, но в останалите години има сериозна битка за всеки берач в Подбалкана. Освен това хората не искат да излизат, защото няма цвят и трудно се докарва нормален надник. 

„Ние сме бутиков сектор, това, ако не се разбере от управляващите, до 4-5 години ще останат символично малко розови градини. Отдавна говорим, че маслодайната роза трябва да бъде извадена от сектор Земеделие, да се вкара в някаква Червена книга“, казва Симеонов.  

Той е убеден, че поне 30 000 дка рози вече не се обработват. В същото време, ако се търси много по-висока цена на розовия цвят, крайният продукт ще стане непродаваем. Затова трябва помощ от държавата, дали през работника, през розопроизводителят или преработвателят, но да се направи нещо, защото с всяка година разходите за труд стават все по-високи и ние не сме рентабилни на международния пазар.

Има страни, в които розопроизводството е на водещо място в тяхната аграрна политика – Турция, Мароко, Азърбайджан. Там има помощ от държавата и те излизат на пазара с една по-ниска себестойност и все повече ще ни избутват в периферията. Засега все още сме на първо място и по качество, и по количество, но рано или късно ще паднем от пиедестала, сочат неговите прогнози.

Петър Симеонов се ядосва и на недалновидните действия на нашите специалисти, които са внесли в бившата съветска република не само разсад, но и са съдействали за изграждането на първите розови градини и са показали как се добива розово масло, вместо това да бъде една добре пазена тайна на родното земеделие. Според него в момента има една малка България в Азърбайджан.