Земеделските стопани от Добруджа изпитват тревога за основната култура по полетата им - пшеницата, заела 1 200 000 дка. Промените в сезоните и липсата на зима отново поставят редица предизвикателства. 

Гласувайте: Настоявате ли за коригиране на Стратегическия план преди Кампания 2023?

„Повсеместното засушаване става тенденция. Няма дъждове, очертава се тежка година“. Това заяви Коста Костов, председател на Асоциацията на Българските зърнопроизводители – 2006 в град Генерал Тошево. Земеделският стопани посочи, че през декември е замерил едва 22 литра валежи, оскъдни са били и през октомври, и през ноември.

„Годишната норма на дъждовете е 550-650 литра. Лятото беше сухо и горещо в продължение на месеци, есента нямаше валежи или не бяха от съществено значение, сега няма снежна покривка. Няма влагозапасяване. Всичко това рефлектира върху пшеницата“, обобщава ситуацията Костов. 

Земеделският производител прави аналогия със сухата и тежка 2020 г. Тогава в продължение на месеци настъпи жестоко засушаване, което доведе до драстичен срив на добивите от пшеница. На места стопаните ожънаха едва по 50 кг/дка, като средните достигнаха 178 кг/дка в Добричка област.

„В момента обаче пшеницата страда най-вече от факта, че започва да гладува. Растенията имат необходимост от азотно подхранване. Заради топлото време вегетацията не спря, тя продължава и вложеният през есента предсеитбено азот вече е усвоен“, разясни още производителят. Това е причина на места пшеничните растения да са пожълтели и да изглеждат като изсъхнали. В същото време стопаните могат да влязат да наторят посевите едва в края на февруари. 

Продължителното затопляне до 18 градуса през декември и януари провокира развитието на посевите в период, в който обикновено те са в покой. В една такава ситуация при рязко застудяване без снежна покривка щетите могат да бъдат сериозни. Растенията не са калени и ниските температури могат да се отразят изключително негативно.