Зад стотици декари професионално изградена орехова градина край Видин стои вълнуващата история за репресии, оцеляване и победа на единия от собствениците й – Веселин Нинов. На 74 години той взима решение да я продаде, защото вече не може да се грижи за нея.

Възможност: Ореховите градини да бъдат кредитори за намаляване на въглерода

Има символична прилика между орехите и техният стопанин – устойчиви и мъдри.

Нинов израства на село, където баща му се занимавал със земеделие. Когато в началото на 50-те години започва записването в ТКЗС-тата, той се възпротивява на това и успява, заедно с други да емигрира в Югославия, а после стига до САЩ. През това време у нас семействата на дисидентите са интернирани в село Нова Черна. 

„Натоварили са ни на товарни вагони подобно на евреите към лагерите, свалили са ни в Разградско, където ни разпределили по места в областта. След 80-та година дойдоха от службите и казаха, че съпругите на политическите емигранти могат да отидат при мъжете си. Така майка ми замина за САЩ и беше там до смъртта на баща ми”, разказва Веселин Нинов, който преди време в търсене на корените на биологичния си баща, разбира, че има кръвна връзка с нобеловия лауреат Елиас Канети.

След промените Веселин започва да гради и създава. С доларите от бащиното му наследство започва строителен бизнес, по-късно има и собствен хотел във Видин. От 2000 г. се занимава със земеделие. В началото започва с 500 дка лозя в съдружие, после създава ореховата градина, за която впоследствие също намира съдружник.

Стопанството се намира на 10 км от центъра на Видин, разположено върху над 220 дка. Около 160 дка от тях са с дървета на 16 години, а останалите са с десетгодишни орехови насаждения.

"Говорим за наистина добре изградена градина. Съдружникът ми реши да я направим и био. Стопанството има свой водоизточник – узаконен кладенец, три цистерни за вода, слънчеви колектори, метални конструкции (навеси), в които има сушилня и белачна машина. На три километра разстояние от насажденията имаме одобрен проект за изграждане на хале, в което да се извършват дейности по съхранение и складова база. Доскоро имахме работници и агроном”, подробно описва стопанинът.

Веселин обича градината си и с удоволствие би продължил да бъде земеделец, но по думите му възрастта вече е фактор и не може да се грижи за нея. Съдружникът му има още бизнеси и също няма възможност да се отдаде на орехите. Децата и на двамата имат други професии, пътуват много и не могат да поемат стопанството. А пък всяка градина има нужда от добър стопанин и така се стига до решението за продажба, като Нинов се надява да я вземе отдаден човек, който като него да иска да създава и отглежда.

Историята на орехопроизводителят вдъхновява и със мъдрост. Той е от хората, които търсят решението, а не се фокусират в проблема и с чисто сърце продължават напред.

„Не можеш да живееш в миналото. Ако беше така, след всичко преживяно, трябваше след промените да пребивам хора. Вместо това избрах да създам нещо. Майка ми веднъж ме гледаше как строя и каза: „Показваш, че можеш, не си трови душата. Издържахме на всичко, значи сме ги победили! Продължавай и влагай силите си в добри неща!” Така и направих и съм доволен от постигнатото", споделя на финал Веселин Нинов.