Наличието на чума по овцете в Румъния и Гърция, а вече и в България е сериозен проблем за животновъдите, тъй като това ще ограничи или затрудни предстоящата продажба на агнетата. 

Четете още: Чума по дребните преживни животни – какво трябва да знаем за това заболяване?


Изчистването на тези огнища е много важно за запазване на овцевъдството в България. Защото едно разрастване в цялата страна ще доведе в унищожаване на всички животни в страната. Независимо от нашето съгласие или несъгласие, принципите в Европейския съюз са категорични – при наличие на такава зараза животните трябва да бъдат умъртвяване. 

Така Жечко Андрейнски коментира за Агри.БГ ситуацията с установяването на огнище на чума по овцете във Велинград. Опитният стопанин е председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Освен със земеделие, той се занимава и с животновъдство, като отглежда овце от високопродуктивната порода „Ил дьо франс“. Стопанството му се намира на 30 км от брега на Дунав. В съседна Румъния през юли овцевъдите имаха проблем с чумата, който вече е потушен и дори е възобновен износът на овце и агнета за страните от Близкия Изток. 

„Според мен най-важното е всеки животновъд да въведе строг контрол на движение на неговото стадо и да не допуска външни хора в животновъдния обект“, казва Андрейнски. В неговата ферма е въведен контрол на входа, по принцип не се разрешава външни коли и хора да влизат. Когато все пак се налага влизане, то става само по списък. 

В сградата с животните обаче абсолютно не се допускат външни лица. „За нашата ферма е характерно, че не отглеждаме животните пасищно, а храненето е изцяло оборно. И по този начин ограничаваме възможността за среща с други животни и пренасяне на заразата при паша на овците“, разказва Андрейнски.  

Състоянието на животните се следи и за други болести и при възникване на някакъв проблем се търси ветеринарен лекар. 
Работниците сменят дрехите си, с които се движат навън и се движат по т.нар. дезифектантни пътеки. Храненето е оборно и се прави по ленти. 

Овцете са разделени по секции и се хранят на една пътека, която се зарежда от едно място без да има допир до самите животни. Независимо от това, все пак се обикаля из фермата, следят се животните и никой не е застрахован от пренасянето на различни болести. 

„Естествено овцете не могат да бъдат ограничени, затова едва ли унищожаването на всички животни е най-правилния начин, но след като  директивата е такава, ние трябва да я прилагаме, защото в противен случай България може да бъде извадена от списъка за търговия с дребни преживни животни и това ще нанесе още по-голяма щета на овцевъдството в България, което като знаем в момента не е особено печелившо“, смята още Жечко Андрейнски.